Бачковски манастир „Успение Богородично”

Бачковският манастир „Успение Богородично” е вторият по големина манастир в Република България и един от трите ставропигиални което означава, че е подчинен пряко на Патриаршията, а не на местния владика. Другите два ставропигиални манастира са -  Рилския манастир „Свети Йоан Рилски” /прочети повече за манастира/ и Троянски манастир „Успение Богородично” /прочети повече за манастира/.  Бачковският манастир се намира в планината Родопи в долината на Чепеларската река до село Бачково и на около 10 километра от Асеновград. Манастира е основан през 1083 година от грузинеца на византийска служба Григорий Бакуриани, по времето на византийския император Алексий I Комнин. Той е пресечна точка на три култури – византийска, старогрузинска и българска. По това време областта, където е основан манастира, е част от Византийската империя и принадлежи на Григорий, който е близък приятел на византийския император. За съосновател е приет и брат му Абасий, който при самото основаване е починал, но е завещал значителни суми и имущество за неговото осъществяване. С построяването на манастира, Григорий Бакуриани построява и три метоха – Мрамарски, Прилонгийски и Станимашки. От трите до днес е запазен само последния, намиращ се в края на Асеновград върху скална площадка, над пътя и изхода на града в посока Смолян. Предназначението на такива обекти е да предоставят подслон и храна на поклонниците, а също и на пътуващите монаси. Нощуването в манастира на външни хора не се е допускало, поклонниците са оставали в метоха, откъдето са посещавали манастира в изпълнение на поклонението си. За времето основаването си до завземането на територията на манастира от османците, след падането на Пловдив в 1363 г., той е запазвал независимия си статут въпреки няколкократните му преминавания ту в български, ту във византийски ръце. В 1745 г. Бачковският манастир преминава под духовното ведомство на Цариградската патриаршия, а през 1894 г. манастира окончателно преминава под ведомството на Българската екзархия. Днес Бачковският манастир е ставропигия на Българската патриаршия и действащ мъжки манастир. От основаването на манастира до днес се е запазила само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс. Костницата е уникален исторически обект, който впечатлява със старинните си стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от XI-XII век. Църквата „Св. Архангел Михаил и Гавриил” е най-старата в манастирския комплекс. Останала от основаването на манастира. Тя у двуетажна църква, каквито не се срещат често по това време. Първият етаж е засводена галерия, която според разкопките от 80-те години на XIX век, е била свързана по подобен начин със старата Бакурианова църква. До сегашния необичаен вид се стигнало при построяването на сегашната главна църква през 1604 г., когато олтарната апсида на „Св. Архангели” бива вписана в притвора на главната. Самият храм посветен на арх. Михаил и арх. Гавриил е на втория етаж и е от типа кръстокуполни еднокорабни църкви.  Съборният храм на манастира „Успение на Пресвета Богородица” е построен през 1604 г., и следва доста точно според археологични проучвания старата Бакурианова църква. Трябва да признаем успеха на манастирското братство, получило от османските власти в началото на XVII век разрешение за построяването на толкова голям храм. Добре запазеният иконостас е сред най-старите в България, създаден в началото на XVII век. Дърворезбата е релефна, с позлата и оцветяване. Основния стенопис е от 1850 г., който всъщност е втори стенопис на църквата, покриващ по-стария от времето на построяването ѝ, който е запазен само в притвора.  1833 година стопанския двор бил разширен и застроен с нови сгради. В периода 1834-1837 година е построена третата църква, посветена на Мирликийския чудотворец св. Никола в южната част на манастирския двор. Църквата е еднокорабна, кръстокуполна от типа стегнат кръст. Архитектурно и чисто строително тя наподобява съборната манастирска църква „Света Богородица”, а запазените стенописите са на възрожденския художник Захари Зограф. Специално внимание заслужава картината на Страшния съд, намиращ се в притвора на храма. Заедно с традиционните изображения той е изографисал някои от своите съвременници в ада, осъждайки ги на вечни мъки. Това са предимно пловдивски чорбаджии и кокони, в модерните за времето си дрехи, осъдени за непатриотичното им поведение и суетния им живот. Редом с образите на манастирския игумен Матей и на неговия предходник Ананий художника е оставил свой автопортрет. Старата трапезария с полуцилиндричен таван, която се намира в запазената част на южното крило на манастира е изградена едновременно с главния храм в самото начало на XVII век. Запазена е оригиналната мраморна маса, на която са се хранили монасите в продължение на над три века. Според запазения ѝ надпис тя е изработена през 1601 година. През 1634 година трапезарията е украсена със стенописи, които по художествените си достойнства могат да бъдат съпоставяни с най-изтъкнатите светогорски образци. Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Смята се, че е на територията на манастира от времето на неговото основаване. Тя се съхранява на специално място избрано то нея в съборния манастирски храм и заради чудотворството си е обект на поклонение от вярващите. По време на началните години на османското робство, иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на XVII век и донесена в манастира. Иконата мистериозно изчезнала от манастира и отново била намерена на същото място и отново върната в него. Това се случило два пъти, докато един от монасите не получил в съня си заръка на св. Богородица, образът ѝ да бъде изложен в съборната църква на манастира, в дясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него. Ако ви остане свободно време, може да посетите Бачковския водопад, който се намира на около 700 метра от манастира и част от местата на туристическия маршрут „Зелената пътека”. Той се е образувал в карстов разлом и е с височина около 10 метра и е с множество ръкави и разклонения.  Биосферен резерват „Червената стена” е най-големият биосферен резерват на територията на Родопите. Той е създаден през 1962 година  като целта за създаването му е опазване на местообитанията на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. В него ще откриете спокойствие и красиви природни гледки. Асеновата крепост или Петрич са развалини на средновековна крепост с укрепената църква „Света Богородица Петричка”. Според археологически разкопки крепостта е съществувала по времето на траките, преустроена е от Византия за да охранява вратата на Беломорския проход. 

Природен феномен Чудните мостове

В Родопите най-обширната планина в Република България любителите на природните красоти и творения попадат в свят, който надминава и най-смелите им фантазии. Ако случайно се намирате в или около село Забърдо, непременно трябва да посетите природната забележителност Чудните мостове. Разположени по течението река Дълбок дол в подножието на връх Голям Персенк. Чудните мостове са сред най-интересните природни феномени в Република България, като мястото е забулено в легенди за змейове, хайдути и самодиви. В миналото мястото е било известно с турското си име Еркюпия, което означава „ер” – земя и „кюприя” – мост. Природният феномен е съставен от няколко скални моста. Големият мост е с ширина около 15 метра и с дължина около 100 метра. Той има три арки с височина между 40 и 45 метра. Вторият мост е на около 200 метра по течението на реката от първия с дължина около 60 метра и височина около 50 метра. В неговите стени има две свързани една с друга пещери, както и множество карстови кухини, които приютяват птици и прилепи. Третият мост се намира близо до втория и представлява понорна пещера, в която водите на реката изчезват. Чудните мостове са интересни и с историята си на произход, в която както винаги има и вплетена легенда предавана през вековете. Образуването им е следствие от ерозионната дейност на пълноводна в миналото река, която е създала в пукнатините на мраморите дълбока водна пещера, чийто таван в продължение на години изтънява на места и рухва, като според други предположения рухването е станало в следствие на земетресение. Учените смятат, че отломките от срутването постепенно са били отнесени от реката и са оформили днешният им вид. Легендата за появяването им е далеч по интересна.  В далечни години назад във времето в село Забърдо имало много пастири. Там те си пасяли многобройните стада, докато един ден се появил змей и започнал да им отвлича добитъка. Дълги години пастирите гледали безпомощно как змея опустошава стадата им. Един ден измислили как да го надхитрят. Натоварили едно магаре с прахан /праханта – е средство за получаване на огън. Тя се приготвя от вътрешността на узряла дървесна гъба/ и го запалили. Виждайки магарето змея, който винаги бил гладен го глътнал заедно с праханта. Тя се разгаряла все повече и повече и змеят се опитвал да избяга, накрая намерил малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило пролука. След години, когато костите на змея изгнили останали огромни сводести мостове.  Местността около двата моста е заета с вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета. Скалите около двата моста са обрасли със здравец и силивряк. Горите със своя свеж аромат заедно с шума от течащата река и прекрасните гледки допълват магията на това място. Местността е богата и на интересни пещери, но повечето от тях не са пригодени за туристически посещения. На около 4 километра се извива Античният път Авдира-Филипопол-Истрос, който е един от най-древните пътища прекосяващи планината Родопи през периода на I хил. пр. Хр. По-късно през средата на I век сл. Хр. това търговско трасе, е използвано близо едно хилядолетие от траките и елините, е превърнато от римляните в път със солидна настилка.   Връх Цирикова черква и разлома под него  - в миналото тук е имало крепост , от която днес са останали само едва забележими руини. По-късно на същото място според някои източници се намирал манастир „Свети Никола”. Днес на върха, където била някогашната  старата църква, е построен параклис „Св. Дух”, а мястото е обявено за паметник с национално значение. От живописния връх се разкрива красива панорама към долината на река Чая, Чернатица и Радюва планина. Под върха и намиращия се на него параклис се крие изключително красив каменен разлом. Крепост Заград  - от крепостта са останали каменни стени достигащи на места до около метър височина. Според първоначалните проучвания тя е една от най-ранните тракийски крепости, съществували в края на бронзовата епоха в Родопите. На високата ѝ точка е имало светилище, а в подножието има три запазени тракийски надгробни могили. Изброените места са малка част от забележителностите около Чудните мостове, като най-добре е предварително да планирате маршрутите си и местата за посещение.

Рилски манастир „Свети Йоан Рилски”

В най-високата планина Рила в Република България и на Балканският полуостров се намира Рилският манастир „Свети Йоан Рилски”. Той е най-голямото религиозно средище на Балканския полуостров след Атон. Манастира е на пет етажа, като видими от тях са четири. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени днешните манастири. Рилска обител е ставропигиален манастир т. е. е подчинен пряко на Патриаршията, а не на местния владика. Други известни ставропигиални манастири в Република България са Бачковски манастир „Св. Успение Богородично” и Троянски манастир „Св. Успение Богородично” . Той се намира в лоното на планината на около 1147 метра надморска височина, между реките Рилска и Друшлявица. Основан през първата половина на X век от небесния закрилник на българския народ преподобни Йоан Рилски, манастира и до днес е люлка, стожер и хранилище на българския дух и народност. Началото му е свързано с първия български отшелникът и монах  Йоан Рилски, който избрал района да се отдаде на пости и молитва. След смъртта му в 946 г., този първи български светец бил канонизиран в Сердика /днес София/. След безброй митарства мощите му оцелели по чудо, като през 1469 г. отново били върнати в обновения Рилски манастир. Началото на днешния манастирски комплекс и поставено през 1335 г. с изграждането на Хрельовата кула от местният феодал Стефан Драголов /Хрельо/. Тя е служила за защита на монасите, като същевременно е и скривалище за ценностите на манастира по време на опасности. Помещенията от първи до четвърти етаж са предназначени за временно обитаване, а на последния се намира параклиса „Преображение Господне”. До кулата се издигала малка църква, която е построена през 1343 г. Септември 1378 г. цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им. Правата на манастира се потвърждават през 1402 г. от завладелите българските земи османци. По време на османското робство Рилският манастир става средище на културното, духовното и книжовното самосъхранение на българският народ. Тук се премества и Търновската книжовна школа след опожаряването ѝ. По време на османското робство манастира е слабо укрепен и често е жертва на набези. Август 1778 г. манастира е нападнат и опустошен от разбойници. Година след обновяването му през 1818 г., обителта е заобиколена от редовна османска войска и отново е ограбена. Следващото опустошение е през 1821 г. след въстанията в Гърция редовната османска войска го ограбва. Януари 1833 г. манастира изгаря след пожар, а през лятото на 1846 г. разбойници убиват петима от манастирския чифлик. Въпреки опустошенията манастира успява да възкръсне и да се разширява, като през 1844 г. на западната страна на Хрельовата кула е пристроена двуетажна камбанария. Приблизително по същото време на мястото на старата Хрельова църква е построена главната църква в манастира „Рождество Богородично”, което започва през 1833 г. и продължава до 1837 г. Премахването на малката стара църква и градежа на нова по-голяма, е по решение на манастирското братство, тъй като старата била малка и затруднявала извършването на богослужения. Архитектурата на храма е по светогорски образец - куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са добавени два параклиса посветени на Свети Николай  Мирликийски и на Свети Йоан Рилски. Изписването на храма продължава повече от десет години с работата на най-известните зографи за времето си – Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др.  В манастира се намира чудотворната икона на Света Богородица Одигитрия  /Пътеводителка/, която е най-старата светиня на Българската православна църква. Другото известно име на иконата е Света Богородица Осеница /Осеняваща/. Около централния образ на Божията майка са разположени свети мощи на 32-ма християнски светци, чиито имена са изписани върху метални пластини. Населението почита иконата като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии.  Предание за нея разказва, че икона на Богородица е дарена от византийският император Мануел Първи Комнин. Той страдал от болест на ръцете, която много го затруднявала. Императорът отишъл да се поклони пред мощите на Св. Иван Рилски, които по това време са били  тогавашния град Сердика /днес София/, в храма „Свети Георги – Ротонда”. След като се помолил на мощите и неговите ръце били помазани от свещеници с елей от едно от кандилата на светеца, императорът оздравял. В знак на признателност, императорът подарил своята икона, която носел със себе си по време на походи и битки. Неговият завет бил тя винаги да съпътства мощите на светеца, където и да се намират те. Според друго предание иконата е подарък от сестрата на цар Иван Шишман, така наречената „Мара бялата българка”. В края на XVIII и началото на XIX век в развитието на манастира настъпва период на истински подем и той окончателно се оформя като първостепенен просветен и културен център в българските земи. През Възраждането и формирането на новата обществена класа българската буржоазия, и нейното национално осъзнаване се засилва интересът към манастира. Съществуващото килийно училище в манастира се разраства, както и се създават нови в неговите метоси. В неговото училище получават своето образование мнозина видни български възрожденци. След Освобождението Рилският манастир остава обект на голяма почит и уважение от страна на българския народ. На 22 юли 1961 г. Политбюро на ЦК /централен комитет/ на БКП /българска комунистическа партия/ взема решение да се внесе предложение в Министерския съвет Рилският манастир да се използва като държавен музей и да се прекрати всякаква църковна дейност в него. След приемане на предложението манастирът е обявен за Национален музей Рилски манастир тържествено открит през 1965 г. Успоредно с това монасите са преместени в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. 1976 година манастира става национален исторически резерват, а от 1983 г. е културен паметник под егидата на ЮНЕСКО. След падането на комунистическият режим с постановление от 1991 г., Министерският съвет възстановява монашеският статут на Рилския манастир. На 3 май 1991 г. Великото народно събрание със закон отменя указа от 1961 г. Днес е действащ мъжки манастир и се радва на голям интерес от туристи и поклонници. Територията в която попада днес манастира е Природен парк „Рилски манастир”, който първо през 1992 г. е обявена като защитена територия в границите на Национален парк Рила, а като отделна защитена територия Паркът е обособен през 2000 г. Местата за посещение в манастира и около него са много, и едва ли могат да бъдат обхванати в една статия. Тук ще разгледаме тези в самият манастир, а тези около него ще са обект на отделна статия. На територията на манастирският комплекс можете да се запознаете с няколко музейни експозиции.  Църковно-исторически музей – тук ще видите основната колекция от експонати свързани с историята на манастира от създаването му до края на XIX век. Основно място в експозицията заема Рафаиловият кръст, изработен от монаха Рафаил  в началото на XIX век. Кръстът е неповторима творба на миниатюрната дърворезба. Иконната галерия – в нея са представени 80 избрани от фонда на музея икони от периода XVIII – XIX век, както и 28 портрета на игумени на манастира от 1860 – 2005 година. Хрельовата кула – това е най-старата запазена сграда в манастира, като на последния етаж се намира параклиса „Преображение Господне”. Музей „Манастирско стопанство” – в него ще се запознаете с част от стопанската дейност на манастира през периода XVIII – XIX век. Запазени са старата воденица, фурната за печене на хляб, уреди за дърводобив и пчеларство. Най-интересната част от музея е магерницата, където се приготвяла храна за монасите и многобройните поклонници, които посещавали манастира по време на големите християнски празници.  Етнографски музей и гостни стои /архондарици/ - в залите с тъкани, носии и накити са изложени оригинални произведения на изкуството, подарени на манастира от занаятчийски сдружения и поклонници от всички краища на българските земи. В периода на Възраждането някои български селища разполагали със собствени помещения /архондарици/, в които отсядали техните жители по време на престоя в манастира. Те се грижели изцяло за тях и поддържането на духа на родните им места. В автентичния им вид са запазени Копривщенска, Тетевенска, Чирпанска, Кюстендилска и Габровска гостни стаи.

                   Снимки: Сайт на Рилски манастир https://rilskimanastir.org

Витоша – белите дробове на София

Малко столици могат да се похвалят с наличието на висока планина в покрайнините си. София столицата на България е сред тях, като до града се издига планината Витоша. Тя се намира в Западна България между Стара планина и Рило-Родопският масив и е част от Средногорието. Средната надморска височина е около 1500 метра, като най-високият връх е Черни връх с височина 2290 метра, а заеманата площ е около 278 квадратни километра. Факторите определящи климат са сложен комплекс от наклон и изложение на склона, формите на релефа, но преди всичко от надморската височина. Планината попада в Европейско-континенталната климатична област, умерено-континенталната подобласт, планински климатичен район и се характеризира с техните особености. Витоша е сравнително млада планина и поради това долинната система е слабо оформена и недостатъчно развита. Тя се е образувала през неогена и кватернера в резултат на тектонско издигане на разломи и разседи по периферията ѝ. По някои от тези все още активни разседи извират минерални води – Панчерево, Рударци, Железница и Княжево. Във Витоша има голям на брой малки водни източници, като единствената голяма река извираща от планината е Струма. Други реки в планината са Рударщица, Палакария, Вълчи дол, Железнишка, Скакавица и други, като на Боянска река се намира Боянския водопад един от най-красивите шедьоври на природата в планината. Днес на Витоша няма естествени езера, но има няколко изкуствени езера /язовири/. Най-големия сред тях е язовир Студена, разположен в западната част на планината, с цел водоснабдяване на град Перник. Други интересни изкуствени езера са: Симеоновските езера над кв. Симеоново се радват на значителен интерес от туристите и Боянското езеро на около километър и половина от кв. Бояна. От едрите бозайници във Витоша в местата изолирани от актива човешка дейност все още се срещат благороден елен, сърна, диво прасе, мечка и вълк. Техните популации са малки и ограничени преди всичко от бракониерството. От дребните бозайници могат да се срещнат горски сънливец, видра, обикновен заек, лисица, дива котка /много малък брой/ и други. Птиците в планината са малко над 200 вида, като около 120 вида гнездят в нея. Най-разпространена е сокерицата, която се среща предимно в смърчовите гори. Може да се срещнат жълтоглаво кралче, кръсточовка, боров синигер  и други. Важно значение имат голям и малък ястреб, черен и пъстър кълвач, които са редки видове. От едрите грабливи птици се срещат скален орел, малък креслив орел, орел змияр, осояд и други. Нощните птици са представени от горска улулица, горска ушата сова, домашна кукумявка и други. Поради характера на водните басейни, които са предимно тип планински потоци рибите не са много разпространени. Разпространения от тях вид е речната пъстърва, за която бързите и студени речни течения са характерното им местообитание. Обликът на естествената растителност на Витоша се е формирал след последното заледяване, преди около 10 000 години. До XIX век растителните ресурси на планината са силно експлоатирани от хората. През периода е развито рударство, примитивна металургия и номадско скотовъдство. Примитивните технологии за обработка на желязната руда е била свързана с използването на големи количества дървени въглища и дърва. За осигуряване на паша на добитъка са опожарявани системно високите части на планината. След 1934 г. се създават предпоставки за ограничаване на човешката дейност върху планината и протичане на възстановителни процеси. Днес са оформени няколко пояса на растителността. До около 650 м. н. в. се намира пояса на дъбовите гори. Той е най-силно повлиян от човека, като от вековните гори са останали единични дървета;  от 650 до 800 м. н. в. дъбов и габъров пояс; от 800 до 1600 м. н. в. буков пояс; от 1600 до 1800 м. н. в. иглолистен пояс, който е представен изцяло от смърчовите гори. Съпътстващи компоненти на смърча са Бял бор, Бяла мура, обикновена ела и др; от 1800 до 2290 м. н. в. клекови и хвойнови храсталаци. Горите заемат над 50 процента от територията на планината, пасищата са около 25 процента, а останалите части са скални масиви и площи, които поради своите особености не могат да бъдат залесени.

Планината е богата на природни, културни и исторически забележителности и едва ли могат да бъдат описани всички в една статия. Близостта и до столицата София и наличието на обществен транспорт до нея, я прави предпочитана за посещения от любителите на природата. В нея може да намерите приятни изживявания през всички сезони на годината. Едно от съществените предимства за жителите и гостите на столицата през зимата е възможността да практикуват зимни спортове в близост до града. За целта има два ски центъра – ски център „Алеко” и ски център „Конярника-Ветровала”;

Природен парк „Витоша” е първият парк в България и на Балканският полуостров. Обявен е една година след Лондонското определение за национални паркове. В територията му попадат: Резерватът „Бистришко бранище” е образуван едновременно с парка като през годините площта му е разширявана. През 1977 г. е обявен за биосферен и част от програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Целта му е да запази в непроменен вид един участък от иглолистна гора и разположената над нея високопланинска тревна растителност; Резерват „Торфено бранище” е създаден през 1935 г., като и неговата територия е увеличавана през годините. Целта на създаването на резервата е да бъдат запазени в естествено, незасегнато от човешката дейност състояние торфища с мощност до няколко метра и изобилна блатна растителност във високопланинският дял на Витоша. Пещера „Духлата” се намира в землището на с. Боснек на левия бряг на река Струма. Тя е най-дългата пещера в Република България – над 18 километра, от тях са проучени около 15 километра. Пещерата е с пещерни галерии на седем основни нива и с пет подземни реки и потоци.

Боянският водопад е най-големият водопад във Витоша 25 метра, и се намира на Боянската река. Местността, в която се намира Боянският водопад, е запазила своята природа сравнително незамърсена.

Боянската църква „Свети Панталеймон” е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна. Тя е един от културните символи на Република България, а от 1979 г. е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Драгалевски манастир „ Успение Богородично” е на около километър от софийския квартал Драгалевци в живописна природа сред букови гори до Драгалевска река. Основан е от цар Иван Александър като ставропигиален манастир /подчинен пряко на патриарха/, освободен от данъци, тегоби и намеса на средечките или други градоначалник или владика. Тези стари сведения за манастира са записани във „Витошката златопечатна грамота” на цар Иван Шишман, дадена на манастира.

Кладнишки манастир „Свети Никола” е разположен по западните склонове на Витоша, на около един километър от село Кладница. Той е основан по време на Второто българско царство, а над него се намира останките на древна крепост Градище. Местността Златните мостове се намира в средното течение на Владайска река. Впечатляващи са огромните овални каменни блокове от сиенит по широкото корито на реката. Те изцяло покриват водното течение /известни като Каменната река/, за наличието на което посетителят се само се досеща по приглушения тътен.

Любителите на планината и природата могат да открият природните красоти и зареждащата енергия на гората по различен и интересен начин чрез множеството: пешеходни маршрути, вело маршрути, конни маршрути, тематични маршрути и катерачни обекти.

                                                       Боянският водопад

                                             Драгалевски манастир

Рила - планината на водата и красотата

Рила е най-високата планина в Република България, на Балканският полуостров и цяла Източна Европа. Тя е част от Рило-Родопският масив и се намира в северозападният му край. Средната надморска височина е около 1487 метра, а най-високият връх е Мусала с 2925, а заеманата от нея площ е около 2300 квадратни километра. Смята се, че името Рила има тракийски произход и означава „водна планина”, което се дължи на многобройните ледникови езера, както и наличието на минерални извори в подножието на планината. От нея извират едни от най-големите и пълноводни реки Искър, Марица и Места. Отличителен белег на Рила планина е нейният масивен характер, подчертан от факта, че почти от всякъде тя е заградена с котловини. Едновременно с това поради дълбокото врязване на долините на реките Бели и Леви Искър, Рилска, Илийна, Благоевградска Бистрица и Белишка планината е разделена на четири обособени дяла: Източна Рила /Мусаленски дял/ това е най-обширния дял от планината заемащ около 37 процента от планината. Гордостта на този дял е най-високият връх Мусала, и  най-стария и популярен зимен курорт в Република България – „Боровец” Централна или Средна Рила /Скакавишки дял/ това е най-малката част, с около една десета от площта на планината. Този дял има най-голяма средна надморска височина и подчертан алпийски характер. В него ще откриете множество ледникови езера, като Рибните езера, Джендемските езера, Мермерските езера, Прекоречките езера и други. Освен тях тук е най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров Смрадливото езеро, с площ около 212 декара.  Северозападна Рила /Мальовишки дял/ е около 25 процента от планината. В него се намира една от най-големите природни забележителности на планината – групата Седемте рилски езера, като мястото се смята за високоенергийно и пречистващо. Там всяко лято се събират последователите на учителят Петър Дънов и изпълняват завещания свещен танц паневритмия. Освен Седемте рилски езера този дял e с преобладаващи езерни групи със свързани помежду си езера: Мальовишките езера, Еленски езера,  Градинските езера, Урдините езера, Поповокапски езера. Югозападна Рила /Капатнишки дял/ , която е около 30 процента от планината. Тук се намира вторият най-стар резерват в Република България  „Парангалица”, който от март 1977 г. е включен в листата на биосферните резервати на ЮНЕСКО и е в границите на Национален парк „Рила”. В Рила се наблюдават добре изразени пет височинни пояса – нископланински до 1000 метра, среднопланински от 1000 да 1600 метра, високопланински от 1600 до 2000 метра, субалпийски от 2000 до 2500 метра и алпийски над 2500 метра.  Рила се отличава със значителна водност и изключително голям хидроенергиен потенциал. От Рила извират най-големите реки в Република България – Искър, Марица, Места и някои по-големи притоци на Струма /Джерман и Рилска/. Планината е богата на голям брой ледникови езера, образуване от дейността на ледниците през кватернера във високопланинските части. По-голяма част от тях са постоянни а около 35 са временни. Те се характеризират с малките си площи и обеми, като обикновено заемат дъната на циркусите, циркусните тераси и троговите долини. В Рила са описани около 233 езера, от които 189 са циркусни а останалите имат тектонски или свлачищен произход. Релефа на планината предоставя чудесна възможност за изграждане на изкуствени езера /язовири/. По-значими са: язовир „Бели Искър”  построен /започва през 1939 г. и завършва през 1945 г./ на горното течение на река Бели Искър в подножието на връх Мусала на около 1900 метра надморска височина. Той осигурява 20 процента от питейната вода на столицата  град София, като служи за допълващ обем на основния водоизточник на града. Друг голям язовир в планината и „Белмекен” на 1923 метра надморска височина и е част от най-големият хидроенергиен комплекс в Република България каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира”. Язовир „Калин” е най-високо разположения язовир /2394 метра/ в Република България и на Балканския полуостров. Близо да него се намира туристическа хижа „Иван Вазов”.  В подножието на планината извират горещи минерални извори, най-известният от които се намира в Сепарева баня. Водата изскача във вид на гейзер с максимална температура от около 101,4 градуса по Целзий. Това практически е най-горещият извор в Република България и единственият гейзер на Балканският полуостров.  Минералните води са свързани предимно с дълбоките разломни структури в земната кора. Минерални води има в Благоевград, Разлог, Долна Баня, с. Баня, Осеново и други. Изворите са били известни от древността, като са запазени останки от римски бани и балнеологични съоръжения.  В ниските части на планината са разпространени широколистните гори, представени от дъб, габър, ясен, а над тях са букови гори. При реконструкция на широколистните гори са създадени гори от бял и черен бор. По-високо са разположени иглолистни гори от смърч, ела и бял бор. Алпийските пасища и ливади са разпространени по билните части на Рила, а върху каменистите почви растат лишеи и мъхове. Животинският свят е разнообразен като по високите труднодостъпни части се срещат орли и диви кози, а в по-ниския горски пояс се сърни, глигани, елени, мечки, вълци и други. Във високопланинските езера и реки се среща пъстърва. Забележителностите и местата за посещение в планината са безброй, но има няколко които е добре да посетите. В Рила е създаден най-големият Национален парк в Република България – Национален парк „Рила” с площ около 81 046 хектара. В него се намират четири резервата – „Скакавица”, „Парангалица”, „Централен Рилски резерват” и „Ибър”. Резерватите „Парангалица” и бившият „Маричини езера” днес част от територията на „Централен Рилски резерват” са включени в Списъка на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Рилски манастир „Свети Иван Рилски", който е сред най-значимите културни паметници в Република България и един от символите на държавата. Манастира е магнит за туристи и поклонници от близо и далеч със своето културно и църковно богатство, което и дало повод да бъде включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. За любителите на спиращи дъха височинни гледки е препоръчително да качат връх Мусала, като се съобразите с времето и препоръките за безопасност. Зимен курорт "Боровец" е първият планински курорт в Република България и на Балканският полуостров, като до средата на XX век е носил името "Чамкория". Историята му започва през 1896 г., когато българският монарх - княз Фердинанд, построява тук лятната си резиденция и няколко ловни хижи. След Княза много аристократи и заможни фамилии от София започват да строят вили за летен отдих. Природната забележителност „Черната скала” е около 135 метрова скала близо да зимният курорт „Боровец” и в началото на река Марица.  От нея се разкрива страховит изглед към Рила планина и долината на река Марица. До днешни времена са достигнали разкази, че по време на османското робство, от нея турците са хвърляли всеки, който се е борил срещу тях. Тези черни „традиции” са продължени и след 09.09.1944 г., когато неудобните на социалистическата власт хора са били блъскани от нея за да намерят смъртта си. Най-горещият гейзер в Европа, който се намира в град Сапарева баня, Стобските земни пирамиди недалеч от село Стоб и други. Отделете време и направете организация за посещение но някои от множеството езера и водопади. Освен Рилският манастир в планината има редица интересни манастири и други културни и исторически места за посещение. Няма как в един материал да се опишат голяма част от забележителностите на планината, но по-интересните ще бъдат описани в отделни статии.  

                                                       Рилски манастир

                                          Природна забележителност Черната скала

Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил”

От векове Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил” е един от важните центрове на българската култура и християнство, като и в днешни времена е магнит за поклонници и туристи. Дряновският манастир е създаден в края на XII началото на XIII век по време на Втората българска държава, като първоначално се е намирал на около 2 километра от днешната обител. Според предание по време на пренасяне на мощите на „Свети Михаил Воин от Потука” в Търновград /около 1197-1207 г./, процесията нощува край река Дряновска под крепостта „Града” и по християнските канони на свещеното място се издига манастир.  Манастира  се намира в Стара планина в красивата клисура на река Дряновска на около  5 километра от град Дряново и на около 15 километра от град Габрово. Историята на манастира е низ от опожарявания и възкръсвания. Първото изгаряне до основи е от османските турци е през 1393 година, но местните жители го възстановяват отново на отсрещния бряг на реката. И този втори манастир споделя съдбата на първия. За пореден път Дряновският манастир е изграден в края на XVII век на мястото където се намира и днес. По това време са построени съборна църква и една по-малка зимна църква „Успение Богородица”. Наред с църковната дейност по това време е функционирало и килийно училище. В манастира е имало богата библиотека в която се е съхранявал препис на Паисиевата история, направен през 1783-1793 година. Манастирът има важна роля в борбата на българският народ за освобождение от османско робство. В него се е намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали революционери като Васил Левски, Георги Измирлиев и други. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се е насочил към Светата обител и я превърнали в своя крепост. В продължение на девет дни четниците устоявали срещу напора на многобройната османска войска и башибозушките орди. След разгрома на бунта манастира е изгорен за пореден път, но скоро след това е отново възстановен.  През 1897 г. е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници, напомнящ за самоотвержената борба на четниците. Обновяване на манастира и изграждането на жилищни постройки е направено през 40-те години на XIX  век по времето на игумена Рафаил, като след обновяването манастира има две църкви и пет корпуса с над 90 килии и стаи за гости.  Най-вълнуващото място за посещение в манастира, което често се пропуска от посетителите е експозицията с над 1 000 културни ценности „Археология и Възраждане”. Експозицията запознава посетителите с историческото развитие на Дряновския регион и възникването на Дряновският манастир. Изложени са предмети, сечива, монети и други битови предмети от археологическите проучвания на крепостите и пещерите в околността – от крепостите „Стринава”, „Боруна”, пещерата „Бачо Киро” и други археологически обекти. Според археологически изследвания района е обитаван от ранните праисторически епохи. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещерата „Бачо Киро” което датира от средния и късния период на Старокаменната епоха /Палеолита/.  Важно място в експозицията заемат и борбите на българския народ за освобождение от османско робство, като са изложени лични вещи на въстаници, оръжия, снимки, дрехи и други.  Посещението на пещерата „Бачо Киро” на около 300 метра от манастира си е задължително за всеки уважаващ себе си пътешественик. Тя е първата благоустроена за посетители пещера в България през далечната 1937 година, като заедно с манастира е основен туристически обект в района. Пещерата е образувана от водите на река „Андъка”, като в нея са открити следи от човешка култура, кости на диви и домашни животни. Намерен е скелет на мечка с височина 3 метра. Интерес за посетителите са карстовите образувания наподобяващи змии, хора, риби, мечка и други. Една от туристическите атракции е „Чистилището”, което представлява нисък трудно проходим коридор с размери около 60 на 40 сантиметра за който казват, че може да бъде преминат само от праведен човек. Освен тези пещерата предлага и други приятни изненади за посетителите. Красиви природни гледки, тишина, останки от отминали времена, положителна енергия и емоции ще ви предложат няколкото екопътеки тръгващи или свършващи до Дряновският манастир. Някой от предпочитаните са екопътека „Via Ferrata”, Дряновската екопътека, екопътеката до Архитектурно-исторически резерват село Боженци и други. Наред с това района има красиви водопади и отвесни скали, който предлагат своите предизвикателства за любителите на скалното катерене. В град Дряново ще намерите красива архитектура и музейни експозиции от българската история.

Архитектурно-исторически резерват село Боженци

Село Боженци е един от най-красивите архитектурни резервати и интересно място за любителите на старинната българска архитектура. Селото се намира в Стара планина между градовете Габрово на около 15 километра и Троян на около 25 километра. Според предание началото на селото е поставено през 1393 година от болярка на име Божана, която при превземането на Търново от османците търси спасение в гористите планини с други жители на града. Съществува и друга по-малко разпространена легенда за възникването на селището. Предполага се, че на могилата край селото някога е имало римска станция за почивка на хора и животни. Освен това в тях се извършвали религиозни обреди. Предполага се, че около станцията , наричана на латински „мансия” са се заселвали търговци. На това място са се извършвали множество религиозни обреди и е станало известно като „Боже място”, откъдето навярно произлиза и името на селото. Първите официални писмени сведения за селото се появяват в турски данъчен регистър от 1750 година. По време на турското робство жителите на село Боженци се занимавали със занаятчийство и с търговия на вълна, кожи, восък, мед и други. Разцвета на селото е през XVIII и XIX век, когато търговците разнасяли стоката си по цялата Османска империя. С времето търговията им се разраснала чак до Русия, Австро-Унгария, Италия и други. Една част от спечелените пари те вложили в изграждането на красиви къщи, като не забравили да инвестират и в духовното развитие на селото. През 1835 година е вдигната църквата ”Св. Пророк Илия” във високата част на селото. Църквата от архитектурна гледна точка е трикорабна псевдобазилика с една полукръгла абсида. Въпреки забраната на турците за камбанарии в българските църкви, жителите на селото успяват да получат разрешение за изграждането ѝ. Около 1867 година с помощта на дарение от 110 турски лири на богатия търговец Иван Карадимитров, строителя уста Генчо Кънев от Трявна строи училище в селото. На приземния етаж на двукатната сграда е имало салон и библиотека, а на горния етаж до който се стигало по външни стълбище – класни стаи.  Освобождението на България от турско робство слага край на неговия разцвет. Фабричната промишленост  и затворените пазари на османската империя, кара голяма част от жителите на селото да търсят по-добър живот основно в град Габрово. Тази на пръв поглед трагична съдба за селото предотвратява неговата трансформация и то запазва своя автентичен вид. През 1962 година започват първите проекти за реставрация в селото. Две години по-късно 1964 г. селото е обявено за архитектурно-исторически резерват и част от културните паметници на ЮНЕСКО. Забраната за строеж на сгради в различен стил спомага за съхранението на Възрожденската архитектура. Атмосферата е типична за българското село от отминалото време калдъръмени улици, къщи с характерна старинна архитектура, каменни мостове над река Боженка, мегдан с дюкянчета и кафене. Боженските къщи имат висок долен етаж, който се е ползвал за стопански помещения, складове, мазета или дюкяни.  Външно стълбище води до веранда, през която се влиза във всекидневна, а от нея в кухня и спалня. Повечето имат ъглови камини, а горния етаж е с няколко нисши. Интериорът на къщите е с дървени мебели, резбовани тавани с различни мотиви, шарени селски черги и др. Както и при родопското село Широка лъка, Боженци ви пренася в типичната атмосфера на българското село от отминалото време на българското Възраждане. Ако имате време разгледайте селото като се разходите по калдъръмените улици, разгледайте дюкяните и си купете нещо за спомен, църквата „Св. Пророк Илия”,  двете музейни къщи „Баба Райна” и „Дончо Попа”, Менгема –  запазена работилница за пречистване на восък, Килийното училище и други. Любителите на природата ще открият истинска магия във всеки един сезон от годишните времена на красиви пейзажи, прохлада и спокойствие от забързаното ежедневие. Близо до селото е минавал стар римски път, който днес е част от екопътека до град Габрово.  Старият римски път е съществувал от началото на IV век. Той е свързвал „Големият път” /Никополис ад Иструм-Августа Траяна-Констатинопол/ с местността Градище край град Габрово, където е имало крепост.  Друг интересен маршрут е екопътека Боженци - Дряновскиманастир тя ви разкрива красива и зареждаща природа, останалата част от крепостта Боруна, която съществува от около V век до края на Втората българска държава и интересни природни забележителности.  Тракийското светилище Сечен камък което представлява скала, върху която са изсечени каменни кръгове или „слънца”. Те са десет и са изпъкнали с полусферична форма.

                                    Църквата "Св. Пророк Илия"

Родопи - планината за туризъм през всеки сезон и Орфей

Планината Родопи е най-обширната планина в Република България около 18 000 квадратни километра и заема източната част на Рило-Родопският масив. Освен на територията на  Република България / около 14 738 квадратни километра - 81,88 %/ планината се простира и на територията на Република Гърция. Средната надморска височина е 785 метра, а най-високият връх е Голям Перелик 2 190,2 метра. Въз основа на природни различия планината се разделя на Източни Родопи и Западни Родопи, като източната част  има ниско планински и хълмист релеф при средна надморска височина около 320 метра. Западните Родопи са по-високи и в тях са съсредоточени високите върхове, пещерите и ждрелата, като в тях липсват типичните за планините Пирин и Рила високи зъбери и алпийски релефи. Средната надморска височина на Западните Родопи е около 1150  метра. Важно значение за формирането на климата в Родопите имат различията в надморската височина, разположението на планината и релефа. В Източните Родопи по-свободното нахлуване на средиземноморските въздушни маси, поради ниския и хълмист характер на релефа, определя преходния /на север от река Арда/ и континентално-средиземноморския /на юг от река Арда/ климат.  В по-високата западна част с над  е 1000 метра надморска височина,  климата  е планински. Родопите са планина с гъста и сложна речна мрежа. Планината изцяло попада към Беломорския водосборен басейн, като реките извиращи и течащи през нея се оттичат основно към две главни реки Марица и Места. В планината има малко естествени езера, като най-известните са трите Смолянски езера. Повечето от реките текат в дълбоки проломи, което дава чудесна възможност за изграждането на изкуствени езера /язовири/. На река Арда са построени три големи язовира „Кърджали”, „Студен кладенец” и „Ивайловград”. Освен тях други значими язовири са  „Батак”, „Доспат”, „Голям Беглик”, „Широка поляна”, „Въча”  и др.  Освен осигуряване на водния баланс на страната, те се използват за производство на електроенергия, рибовъдство, туризъм, спортен риболов и др.  От подземните води широко разпространение имат карстовите води. Те са особено характерни за Западни Родопи, Велинград (изворът Клептуза), в Бесапарските хълмове в северните склонове, в района на Мурсалица и Добростанския рид. Известни са карстовите извори в Хубча, Мугла  и др. В Родопите има много минерални води и извори. По-значими са тези във Велинград, Наречен, Девин, Беден, Михалково и други. Поради различията в надморската височина са формирани четири растителни пояса, особено добре развити и открояващи се в Западните Родопи.  Дъбовият пояс обхваща местата с надморска височина до 1300 м. В него преобладават дърветата от обикновен горун, примесени с ясен и други растителни видове. Вторични са формациите на леската и обикновената хвойна.  Буковият пояс обхваща местата  с надморска височина от 900 до 1500 м, разположени предимно в северните склонове и в районите на Гюмюрджински снежник и Мъгленик. На места в буковия пояс се срещат ела, бреза и трепетлика.  Иглолистният горски пояс обхваща земите от 1500 до 1900 м надморска височина. Той е доминиращ в Западните Родопи. От иглолистните дървесни видове най-широко е разпространен белият бор, следван от смърч, черен бор, ела.  Субалпийският пояс е развит на „петна” в Западните Родопи в места с надморска височина от 1900 до 2100 м. В него преобладават храстите – сибирска хвойна, боровинка, връшняк, и треви –обикновена полевица, картъл, червена власатка и др. по високите билни заравнености и седловините има красиви поляни – Рожен, Пампорово. Средиземноморските животински видове са по-широко разпространени в Източните Родопи, ниските части на Западните Родопи и в долините на реките, дълбоко врязали се в планината. По тях от Горнотракийската низина  са навлезли представители предимно на влечугите. В Родопите се срещат пепелянка, змия пясъчница, балкански гекон, вдлъбнаточелен смок, змиеок гущер и др. Представители на средиземноморската фауна са е тракийският кеклик, червенопръстата лястовица, различни видове насекоми и др. От бозайниците за Източните Родопи е характерен чакалът.  Във високите части на Западните Родопи преобладават евросибирските фаунистични видове. От бозайниците характерни са сърна, благороден елен, дива свиня, дива котка, мечка, дива коза, лисица и по-рядко вълк. Птичият свят е представен от сойка, кълвач, дрозд и др.  Планината е предпочитано място за зимен туризъм, като на разстояние от около 10 километра се намират два ски курорта –Пампорово и Чепеларе. През летния сезон Родопите са приятно място за риболов, велообиколки, пешеходни или конни разходки, културен туризъм, красиви природни гледки и други. Сред предпочитаните от туристи са селата Широка лъка, Гела, Могилица, Ковачевица, Лещен, Арда, Триград, Ягодина, Момчиловци, Орехово, Смилян и много други. Освен селата приятни изживявания предлагат и градовете в планината. Съчетание на чист планински въздух и лековита минерална вода ще откриете в балнео и СПА курортите – Велинград и Девин. В планината и до днес могат да се видят останките на много антични и средновековни крепости, сред които най-популярни са Моняк до Кърджали, Устра до гр. Джебел, Цепина до село Дорково, Асеновата крепост, Момчиловата крепост и др. Според легендите Родопите са мястото, където митичният тракийски певец от древността Орфей слиза в подземното царство на Хадес за да спаси любимата си Евридика. Орфей е древен митичен певец, който с музиката и песните си е способен да омае птиците, рибите и дивите зверове, да уговорят дърветата и скалите да танцуват и да отклонят течението на реките.

Курортен комплекс Пампорово - перлата на Родопите за зимна и лятна почивка

Началото на курортен комплекс Пампорово е поставено в далечната 1933 г. с изграждането и пускането в експлоатация на първата хижа. През 1950  г. управляващата комунистическа партия сменя името на курорта с ново – „Васил Коларов”, но  след промените от 1989 г. неофициално е възстановено старото име. Курорта се намира в планината Родопи на около 1650 м. надморска височина, в подножието на връх Снежанка. Близки градове до Пампорово са гр. Смолян на около 15 км., гр. Чепеларе на около 11 км., а на около 12 км. се намира живописното село Широка лъка.  Пампорово е най-слънчевият зимен курорт в България, а липсата на лавина опасност е сред големите му плюсове. Курорта разполага с 37 километра писти, като най-дългата от тях е 5,1 километра, а максималната денивелация е 476 метра. Почти всички писти в курорта започват от връх Снежанка, като надморската им височина варира от 1930 до 1444 метра. Ски пистите в Пампорово са с различна степен на трудност от зелени - подходящи за начинаещи скиори до черни - истинско предизвикателство за професионалистите. Пампорово е особено подходящ за ски бягане. Маршрутът е с обща дължина от 25 км. и преминава през живописни местности от Пампорово до с. Мугла и обратно. Около 90% от пистите са оборудвани със система за изкуствено заснежаване, което осигурява постоянна снежна покривка през зимния сезон, въпреки сравнително малката надморска височина. Тук за вас или вашите деца можете да наемете ски екипировка, да се запишете в някои от действащите ски училища за деца или възрастни, и да положите основите на бъдещите ви зимни подвизи по ски пистите. Освен зимен курорт, Пампорово е чудесно място и за лятна почивка. През топлите месеци тук ще намерите прохлада и спокойствие, както и много възможности за прекарване на свободното време. В района се намира Триградското ждрело, място което би предложило приятни изживявания за любителите на скалното катерене. Интересни за посещение са и трите по-известни пещери Дяволското гърло, Харамийската и Ягодинската. За любителите на планинските гледки и преходи има много екопътеки  и маршрути, като един от интересните завършващ с пренасяне във времето от Възраждането е този до село Широка лъка. Реките и язовирите в Родопите предлагат добри възможности за спортен риболов, а любителите на конната езда могат да видят красиви природни гледки  благодарение на разходка с кон.

Село Широка лъка

Село Широка лъка се намира в планината Родопи, между двата дяла на планината Чернатица и Перелишки, по двата бряга на Широколъшка река. Селото предлага прекрасна палитра от природа, архитектура и фолклор като е обявено за архитектурен и фолклорен резерват.  Близки градове до селото са гр. Смолян на около 24 км. и гр. Девин на около 22 км., а на около 12 км. източно от селото се намира зимният курорт Пампорово.  Името на селото идва от старобългарската дума „лъка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“. В Широка лъка ще видите красиви къщи голяма част от които са изградени в характерен родопски стил, пренасяйки посетителите във времето на Възраждането. Най-старите къщи датират от началото на ХІХ век, като над 90 обекта къщи, мостове и църкви са обявени за паметници на културата. Според намерените находки на тракийски накити и съдове, римски мостове и пътища, храмове, гробници и крепости е прието, че района е заселен още от XIII в.пр.н.е. През годините на османското робство са правени опити за ислямизиране на населението, като те остават безуспешни. Водени от жаждата за знания жителите дори успяват 1832 г. в Паламарчовата къща да създадат първото в селото училище. През 1834 г. те се сдобили със султански ферман, даващ им право да построят църква в селото, като им било поставено условие тя да бъде построена за 40 дни. Водени от желанието да имат своя църква, жителите на селото успели да завършат храма за 38 дни. Днес в Широка лъка има две църкви и параклиси около селото. С тези места е свързан един от легендарните хайдути борещи се за освобождението на България от османско робство - Капитан Петко Войвода. В знак на признание и запазване спомена за него жителите са поставили паметна плоча на къщата, която му е служила за щаб. А през 2001 г. е издигнат и паметник на Войводата. В района около селото е съхранена естествената природна среда, обитавана от богато разнообразие на животински и растителни видове. Територията е покрита предимно от вековни иглолистни гори, допринасящи за красотата на пейзажа през всички сезони. От тук тръгват няколко туристически маршрута, достигащи най-високите части на Родопите и до няколко природни забележителности. Две от тях са особено интересни и заслужават да ги посетите. На около километър от селото се намира скалното образувание Момата. Според легендата красивата мома Каня извела стадото на паша, по някое време  видяла към нея да идват турци, които искали да я отвлекат и потурчат. Каня се помолила на Исус Христос да превърне нея и стадото ѝ в камъни, за да запази честта и вярата си. Чудото се случило и наистина, на мястото се издига скала, която прилича на мома, а наоколо са пръснати по-малки камъни наподобяващи нейното стадо. Друго интересно скално образувание на около 450 метра е Главата. Погледната отдалеч скалата прилича на голяма човешка глава.

Какво е препоръчително да видим и посетим ! Ако имате достатъчно време и желание най-добре е да посетите всички интересни места в селото за да се пренесете като с машина на времето в периода на Възраждането. Не бива да пропускате Църквата „Успение Богородично“ в Широка лъка, Църквата Св. Никола, Етнографски музей, Сводестите мостове близо до църквата „Света Богородица“, Национално училище за фолклорни изкуства "Широка лъка" отворило врати през 70-те години на миналия век. Списъка може да бъде продължен, тъй като селото предлага много забележителности на малка площ.  

Троянски манастир „Успение Богородично”

Троянският манастир „Успение Богородично” е третият по големина манастир в България и е паметник на културата. Той е разположен в Троянския Балкан на около 10 км. от град Троян до село Орешак. Прието е, че началото на манастира е положено в началото на XVII век от неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил малка дървена църква „Рождество Богородично”. П рез втората половина на XVIII в. източно от манастира бил изграден скитът „Св. Никола”, а около 1830 г. скитът „Св. Йоан Предтеча” в местността Зелениковец. Същата година /1830 г./ е обявен за ставропигиален т. е. е подчинен пряко на Патриаршията, а не на местния владика, като този статут е запазен до днес. Други известни ставропигиални манастири в Република България са Бачковски манастир „Св. Успение Богородично” и Рилски манастир "Свети Йоан Рилски". С помощта на местното население и дарителска подкрепа 1835 г. е построена нова църква и е направено разширение на жилищните постройки. Създаването на днешният вид на манастира продължило да края на XIX век. Към настоящия момент Троянският манастир представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, както и два скита "Св. Николай" и "Св. Йоан Кръстител".

По време на турското робство  монасите от манастира подкрепяли стремежите на хората към политическа и духовна свобода. В него са намирали убежище хайдути, както и Апостолът на свободата Васил Левски в своята опасна дейност.  Негова закрилница е иконата „Св. Богородица Триръка“ (Троеручица).  Както иконата „Св. Богородица Одигитрия“ в Рилския манастир, така и „Св. Богородица Триръка“ Троянска произхожда от Св. Гора. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона.  

Легендата разказва за йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Хора от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която направила не малко чудеса в Троянските предели.  Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Тогава той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това свято място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си. Постепенно броя на поклонниците и заселниците нараствал, като се наложило да построят за тях килии и страноприемница. Славата за чудесата на иконата се разнесла на длъж и шир, като тя помагала не само на християни но и на турците, когато отивали с вяра при нея да търсят помощ. Според летописец иконата спасила населението от земетресение и от чумата през 1837 г. Много от жителите потърсили спасение в Троянската обител. По време на празника на свето Успение Богородично хората съветвали игумена да не пускат поклоници за празника, та да не дойдат болни и да донесат заразата. Игумена отказал да затвори портите и се обърнал към тях с думите, да имат вяра в Божията Майка, която ще ни запази и уварди от чумата. След тия думи някои останали, но много от тях и някои монаси избягали от манастира. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.