Витоша – белите дробове на София

Малко столици могат да се похвалят с наличието на висока планина в покрайнините си. София столицата на България е сред тях, като до града се издига планината Витоша. Тя се намира в Западна България между Стара планина и Рило-Родопският масив и е част от Средногорието. Средната надморска височина е около 1500 метра, като най-високият връх е Черни връх с височина 2290 метра, а заеманата площ е около 278 квадратни километра. Факторите определящи климат са сложен комплекс от наклон и изложение на склона, формите на релефа, но преди всичко от надморската височина. Планината попада в Европейско-континенталната климатична област, умерено-континенталната подобласт, планински климатичен район и се характеризира с техните особености. Витоша е сравнително млада планина и поради това долинната система е слабо оформена и недостатъчно развита. Тя се е образувала през неогена и кватернера в резултат на тектонско издигане на разломи и разседи по периферията ѝ. По някои от тези все още активни разседи извират минерални води – Панчерево, Рударци, Железница и Княжево. Във Витоша има голям на брой малки водни източници, като единствената голяма река извираща от планината е Струма. Други реки в планината са Рударщица, Палакария, Вълчи дол, Железнишка, Скакавица и други, като на Боянска река се намира Боянския водопад един от най-красивите шедьоври на природата в планината. Днес на Витоша няма естествени езера, но има няколко изкуствени езера /язовири/. Най-големия сред тях е язовир Студена, разположен в западната част на планината, с цел водоснабдяване на град Перник. Други интересни изкуствени езера са: Симеоновските езера над кв. Симеоново се радват на значителен интерес от туристите и Боянското езеро на около километър и половина от кв. Бояна. От едрите бозайници във Витоша в местата изолирани от актива човешка дейност все още се срещат благороден елен, сърна, диво прасе, мечка и вълк. Техните популации са малки и ограничени преди всичко от бракониерството. От дребните бозайници могат да се срещнат горски сънливец, видра, обикновен заек, лисица, дива котка /много малък брой/ и други. Птиците в планината са малко над 200 вида, като около 120 вида гнездят в нея. Най-разпространена е сокерицата, която се среща предимно в смърчовите гори. Може да се срещнат жълтоглаво кралче, кръсточовка, боров синигер  и други. Важно значение имат голям и малък ястреб, черен и пъстър кълвач, които са редки видове. От едрите грабливи птици се срещат скален орел, малък креслив орел, орел змияр, осояд и други. Нощните птици са представени от горска улулица, горска ушата сова, домашна кукумявка и други. Поради характера на водните басейни, които са предимно тип планински потоци рибите не са много разпространени. Разпространения от тях вид е речната пъстърва, за която бързите и студени речни течения са характерното им местообитание. Обликът на естествената растителност на Витоша се е формирал след последното заледяване, преди около 10 000 години. До XIX век растителните ресурси на планината са силно експлоатирани от хората. През периода е развито рударство, примитивна металургия и номадско скотовъдство. Примитивните технологии за обработка на желязната руда е била свързана с използването на големи количества дървени въглища и дърва. За осигуряване на паша на добитъка са опожарявани системно високите части на планината. След 1934 г. се създават предпоставки за ограничаване на човешката дейност върху планината и протичане на възстановителни процеси. Днес са оформени няколко пояса на растителността. До около 650 м. н. в. се намира пояса на дъбовите гори. Той е най-силно повлиян от човека, като от вековните гори са останали единични дървета;  от 650 до 800 м. н. в. дъбов и габъров пояс; от 800 до 1600 м. н. в. буков пояс; от 1600 до 1800 м. н. в. иглолистен пояс, който е представен изцяло от смърчовите гори. Съпътстващи компоненти на смърча са Бял бор, Бяла мура, обикновена ела и др; от 1800 до 2290 м. н. в. клекови и хвойнови храсталаци. Горите заемат над 50 процента от територията на планината, пасищата са около 25 процента, а останалите части са скални масиви и площи, които поради своите особености не могат да бъдат залесени.

Планината е богата на природни, културни и исторически забележителности и едва ли могат да бъдат описани всички в една статия. Близостта и до столицата София и наличието на обществен транспорт до нея, я прави предпочитана за посещения от любителите на природата. В нея може да намерите приятни изживявания през всички сезони на годината. Едно от съществените предимства за жителите и гостите на столицата през зимата е възможността да практикуват зимни спортове в близост до града. За целта има два ски центъра – ски център „Алеко” и ски център „Конярника-Ветровала”;

Природен парк „Витоша” е първият парк в България и на Балканският полуостров. Обявен е една година след Лондонското определение за национални паркове. В територията му попадат: Резерватът „Бистришко бранище” е образуван едновременно с парка като през годините площта му е разширявана. През 1977 г. е обявен за биосферен и част от програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Целта му е да запази в непроменен вид един участък от иглолистна гора и разположената над нея високопланинска тревна растителност; Резерват „Торфено бранище” е създаден през 1935 г., като и неговата територия е увеличавана през годините. Целта на създаването на резервата е да бъдат запазени в естествено, незасегнато от човешката дейност състояние торфища с мощност до няколко метра и изобилна блатна растителност във високопланинският дял на Витоша. Пещера „Духлата” се намира в землището на с. Боснек на левия бряг на река Струма. Тя е най-дългата пещера в Република България – над 18 километра, от тях са проучени около 15 километра. Пещерата е с пещерни галерии на седем основни нива и с пет подземни реки и потоци.

Боянският водопад е най-големият водопад във Витоша 25 метра, и се намира на Боянската река. Местността, в която се намира Боянският водопад, е запазила своята природа сравнително незамърсена.

Боянската църква „Свети Панталеймон” е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна. Тя е един от културните символи на Република България, а от 1979 г. е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Драгалевски манастир „ Успение Богородично” е на около километър от софийския квартал Драгалевци в живописна природа сред букови гори до Драгалевска река. Основан е от цар Иван Александър като ставропигиален манастир /подчинен пряко на патриарха/, освободен от данъци, тегоби и намеса на средечките или други градоначалник или владика. Тези стари сведения за манастира са записани във „Витошката златопечатна грамота” на цар Иван Шишман, дадена на манастира.

Кладнишки манастир „Свети Никола” е разположен по западните склонове на Витоша, на около един километър от село Кладница. Той е основан по време на Второто българско царство, а над него се намира останките на древна крепост Градище. Местността Златните мостове се намира в средното течение на Владайска река. Впечатляващи са огромните овални каменни блокове от сиенит по широкото корито на реката. Те изцяло покриват водното течение /известни като Каменната река/, за наличието на което посетителят се само се досеща по приглушения тътен.

Любителите на планината и природата могат да открият природните красоти и зареждащата енергия на гората по различен и интересен начин чрез множеството: пешеходни маршрути, вело маршрути, конни маршрути, тематични маршрути и катерачни обекти.

                                                       Боянският водопад

                                             Драгалевски манастир