Бачковски манастир „Успение Богородично”

Бачковският манастир „Успение Богородично” е вторият по големина манастир в Република България и един от трите ставропигиални което означава, че е подчинен пряко на Патриаршията, а не на местния владика. Другите два ставропигиални манастира са -  Рилския манастир „Свети Йоан Рилски” /прочети повече за манастира/ и Троянски манастир „Успение Богородично” /прочети повече за манастира/.  Бачковският манастир се намира в планината Родопи в долината на Чепеларската река до село Бачково и на около 10 километра от Асеновград. Манастира е основан през 1083 година от грузинеца на византийска служба Григорий Бакуриани, по времето на византийския император Алексий I Комнин. Той е пресечна точка на три култури – византийска, старогрузинска и българска. По това време областта, където е основан манастира, е част от Византийската империя и принадлежи на Григорий, който е близък приятел на византийския император. За съосновател е приет и брат му Абасий, който при самото основаване е починал, но е завещал значителни суми и имущество за неговото осъществяване. С построяването на манастира, Григорий Бакуриани построява и три метоха – Мрамарски, Прилонгийски и Станимашки. От трите до днес е запазен само последния, намиращ се в края на Асеновград върху скална площадка, над пътя и изхода на града в посока Смолян. Предназначението на такива обекти е да предоставят подслон и храна на поклонниците, а също и на пътуващите монаси. Нощуването в манастира на външни хора не се е допускало, поклонниците са оставали в метоха, откъдето са посещавали манастира в изпълнение на поклонението си. За времето основаването си до завземането на територията на манастира от османците, след падането на Пловдив в 1363 г., той е запазвал независимия си статут въпреки няколкократните му преминавания ту в български, ту във византийски ръце. В 1745 г. Бачковският манастир преминава под духовното ведомство на Цариградската патриаршия, а през 1894 г. манастира окончателно преминава под ведомството на Българската екзархия. Днес Бачковският манастир е ставропигия на Българската патриаршия и действащ мъжки манастир. От основаването на манастира до днес се е запазила само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс. Костницата е уникален исторически обект, който впечатлява със старинните си стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от XI-XII век. Църквата „Св. Архангел Михаил и Гавриил” е най-старата в манастирския комплекс. Останала от основаването на манастира. Тя у двуетажна църква, каквито не се срещат често по това време. Първият етаж е засводена галерия, която според разкопките от 80-те години на XIX век, е била свързана по подобен начин със старата Бакурианова църква. До сегашния необичаен вид се стигнало при построяването на сегашната главна църква през 1604 г., когато олтарната апсида на „Св. Архангели” бива вписана в притвора на главната. Самият храм посветен на арх. Михаил и арх. Гавриил е на втория етаж и е от типа кръстокуполни еднокорабни църкви.  Съборният храм на манастира „Успение на Пресвета Богородица” е построен през 1604 г., и следва доста точно според археологични проучвания старата Бакурианова църква. Трябва да признаем успеха на манастирското братство, получило от османските власти в началото на XVII век разрешение за построяването на толкова голям храм. Добре запазеният иконостас е сред най-старите в България, създаден в началото на XVII век. Дърворезбата е релефна, с позлата и оцветяване. Основния стенопис е от 1850 г., който всъщност е втори стенопис на църквата, покриващ по-стария от времето на построяването ѝ, който е запазен само в притвора.  1833 година стопанския двор бил разширен и застроен с нови сгради. В периода 1834-1837 година е построена третата църква, посветена на Мирликийския чудотворец св. Никола в южната част на манастирския двор. Църквата е еднокорабна, кръстокуполна от типа стегнат кръст. Архитектурно и чисто строително тя наподобява съборната манастирска църква „Света Богородица”, а запазените стенописите са на възрожденския художник Захари Зограф. Специално внимание заслужава картината на Страшния съд, намиращ се в притвора на храма. Заедно с традиционните изображения той е изографисал някои от своите съвременници в ада, осъждайки ги на вечни мъки. Това са предимно пловдивски чорбаджии и кокони, в модерните за времето си дрехи, осъдени за непатриотичното им поведение и суетния им живот. Редом с образите на манастирския игумен Матей и на неговия предходник Ананий художника е оставил свой автопортрет. Старата трапезария с полуцилиндричен таван, която се намира в запазената част на южното крило на манастира е изградена едновременно с главния храм в самото начало на XVII век. Запазена е оригиналната мраморна маса, на която са се хранили монасите в продължение на над три века. Според запазения ѝ надпис тя е изработена през 1601 година. През 1634 година трапезарията е украсена със стенописи, които по художествените си достойнства могат да бъдат съпоставяни с най-изтъкнатите светогорски образци. Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Смята се, че е на територията на манастира от времето на неговото основаване. Тя се съхранява на специално място избрано то нея в съборния манастирски храм и заради чудотворството си е обект на поклонение от вярващите. По време на началните години на османското робство, иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на XVII век и донесена в манастира. Иконата мистериозно изчезнала от манастира и отново била намерена на същото място и отново върната в него. Това се случило два пъти, докато един от монасите не получил в съня си заръка на св. Богородица, образът ѝ да бъде изложен в съборната църква на манастира, в дясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него. Ако ви остане свободно време, може да посетите Бачковския водопад, който се намира на около 700 метра от манастира и част от местата на туристическия маршрут „Зелената пътека”. Той се е образувал в карстов разлом и е с височина около 10 метра и е с множество ръкави и разклонения.  Биосферен резерват „Червената стена” е най-големият биосферен резерват на територията на Родопите. Той е създаден през 1962 година  като целта за създаването му е опазване на местообитанията на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. В него ще откриете спокойствие и красиви природни гледки. Асеновата крепост или Петрич са развалини на средновековна крепост с укрепената църква „Света Богородица Петричка”. Според археологически разкопки крепостта е съществувала по времето на траките, преустроена е от Византия за да охранява вратата на Беломорския проход. 

Рилски манастир „Свети Йоан Рилски”

В най-високата планина Рила в Република България и на Балканският полуостров се намира Рилският манастир „Свети Йоан Рилски”. Той е най-голямото религиозно средище на Балканския полуостров след Атон. Манастира е на пет етажа, като видими от тях са четири. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени днешните манастири. Рилска обител е ставропигиален манастир т. е. е подчинен пряко на Патриаршията, а не на местния владика. Други известни ставропигиални манастири в Република България са Бачковски манастир „Св. Успение Богородично” и Троянски манастир „Св. Успение Богородично” . Той се намира в лоното на планината на около 1147 метра надморска височина, между реките Рилска и Друшлявица. Основан през първата половина на X век от небесния закрилник на българския народ преподобни Йоан Рилски, манастира и до днес е люлка, стожер и хранилище на българския дух и народност. Началото му е свързано с първия български отшелникът и монах  Йоан Рилски, който избрал района да се отдаде на пости и молитва. След смъртта му в 946 г., този първи български светец бил канонизиран в Сердика /днес София/. След безброй митарства мощите му оцелели по чудо, като през 1469 г. отново били върнати в обновения Рилски манастир. Началото на днешния манастирски комплекс и поставено през 1335 г. с изграждането на Хрельовата кула от местният феодал Стефан Драголов /Хрельо/. Тя е служила за защита на монасите, като същевременно е и скривалище за ценностите на манастира по време на опасности. Помещенията от първи до четвърти етаж са предназначени за временно обитаване, а на последния се намира параклиса „Преображение Господне”. До кулата се издигала малка църква, която е построена през 1343 г. Септември 1378 г. цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им. Правата на манастира се потвърждават през 1402 г. от завладелите българските земи османци. По време на османското робство Рилският манастир става средище на културното, духовното и книжовното самосъхранение на българският народ. Тук се премества и Търновската книжовна школа след опожаряването ѝ. По време на османското робство манастира е слабо укрепен и често е жертва на набези. Август 1778 г. манастира е нападнат и опустошен от разбойници. Година след обновяването му през 1818 г., обителта е заобиколена от редовна османска войска и отново е ограбена. Следващото опустошение е през 1821 г. след въстанията в Гърция редовната османска войска го ограбва. Януари 1833 г. манастира изгаря след пожар, а през лятото на 1846 г. разбойници убиват петима от манастирския чифлик. Въпреки опустошенията манастира успява да възкръсне и да се разширява, като през 1844 г. на западната страна на Хрельовата кула е пристроена двуетажна камбанария. Приблизително по същото време на мястото на старата Хрельова църква е построена главната църква в манастира „Рождество Богородично”, което започва през 1833 г. и продължава до 1837 г. Премахването на малката стара църква и градежа на нова по-голяма, е по решение на манастирското братство, тъй като старата била малка и затруднявала извършването на богослужения. Архитектурата на храма е по светогорски образец - куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са добавени два параклиса посветени на Свети Николай  Мирликийски и на Свети Йоан Рилски. Изписването на храма продължава повече от десет години с работата на най-известните зографи за времето си – Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др.  В манастира се намира чудотворната икона на Света Богородица Одигитрия  /Пътеводителка/, която е най-старата светиня на Българската православна църква. Другото известно име на иконата е Света Богородица Осеница /Осеняваща/. Около централния образ на Божията майка са разположени свети мощи на 32-ма християнски светци, чиито имена са изписани върху метални пластини. Населението почита иконата като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии.  Предание за нея разказва, че икона на Богородица е дарена от византийският император Мануел Първи Комнин. Той страдал от болест на ръцете, която много го затруднявала. Императорът отишъл да се поклони пред мощите на Св. Иван Рилски, които по това време са били  тогавашния град Сердика /днес София/, в храма „Свети Георги – Ротонда”. След като се помолил на мощите и неговите ръце били помазани от свещеници с елей от едно от кандилата на светеца, императорът оздравял. В знак на признателност, императорът подарил своята икона, която носел със себе си по време на походи и битки. Неговият завет бил тя винаги да съпътства мощите на светеца, където и да се намират те. Според друго предание иконата е подарък от сестрата на цар Иван Шишман, така наречената „Мара бялата българка”. В края на XVIII и началото на XIX век в развитието на манастира настъпва период на истински подем и той окончателно се оформя като първостепенен просветен и културен център в българските земи. През Възраждането и формирането на новата обществена класа българската буржоазия, и нейното национално осъзнаване се засилва интересът към манастира. Съществуващото килийно училище в манастира се разраства, както и се създават нови в неговите метоси. В неговото училище получават своето образование мнозина видни български възрожденци. След Освобождението Рилският манастир остава обект на голяма почит и уважение от страна на българския народ. На 22 юли 1961 г. Политбюро на ЦК /централен комитет/ на БКП /българска комунистическа партия/ взема решение да се внесе предложение в Министерския съвет Рилският манастир да се използва като държавен музей и да се прекрати всякаква църковна дейност в него. След приемане на предложението манастирът е обявен за Национален музей Рилски манастир тържествено открит през 1965 г. Успоредно с това монасите са преместени в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. 1976 година манастира става национален исторически резерват, а от 1983 г. е културен паметник под егидата на ЮНЕСКО. След падането на комунистическият режим с постановление от 1991 г., Министерският съвет възстановява монашеският статут на Рилския манастир. На 3 май 1991 г. Великото народно събрание със закон отменя указа от 1961 г. Днес е действащ мъжки манастир и се радва на голям интерес от туристи и поклонници. Територията в която попада днес манастира е Природен парк „Рилски манастир”, който първо през 1992 г. е обявена като защитена територия в границите на Национален парк Рила, а като отделна защитена територия Паркът е обособен през 2000 г. Местата за посещение в манастира и около него са много, и едва ли могат да бъдат обхванати в една статия. Тук ще разгледаме тези в самият манастир, а тези около него ще са обект на отделна статия. На територията на манастирският комплекс можете да се запознаете с няколко музейни експозиции.  Църковно-исторически музей – тук ще видите основната колекция от експонати свързани с историята на манастира от създаването му до края на XIX век. Основно място в експозицията заема Рафаиловият кръст, изработен от монаха Рафаил  в началото на XIX век. Кръстът е неповторима творба на миниатюрната дърворезба. Иконната галерия – в нея са представени 80 избрани от фонда на музея икони от периода XVIII – XIX век, както и 28 портрета на игумени на манастира от 1860 – 2005 година. Хрельовата кула – това е най-старата запазена сграда в манастира, като на последния етаж се намира параклиса „Преображение Господне”. Музей „Манастирско стопанство” – в него ще се запознаете с част от стопанската дейност на манастира през периода XVIII – XIX век. Запазени са старата воденица, фурната за печене на хляб, уреди за дърводобив и пчеларство. Най-интересната част от музея е магерницата, където се приготвяла храна за монасите и многобройните поклонници, които посещавали манастира по време на големите християнски празници.  Етнографски музей и гостни стои /архондарици/ - в залите с тъкани, носии и накити са изложени оригинални произведения на изкуството, подарени на манастира от занаятчийски сдружения и поклонници от всички краища на българските земи. В периода на Възраждането някои български селища разполагали със собствени помещения /архондарици/, в които отсядали техните жители по време на престоя в манастира. Те се грижели изцяло за тях и поддържането на духа на родните им места. В автентичния им вид са запазени Копривщенска, Тетевенска, Чирпанска, Кюстендилска и Габровска гостни стаи.

                   Снимки: Сайт на Рилски манастир https://rilskimanastir.org

Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил”

От векове Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил” е един от важните центрове на българската култура и християнство, като и в днешни времена е магнит за поклонници и туристи. Дряновският манастир е създаден в края на XII началото на XIII век по време на Втората българска държава, като първоначално се е намирал на около 2 километра от днешната обител. Според предание по време на пренасяне на мощите на „Свети Михаил Воин от Потука” в Търновград /около 1197-1207 г./, процесията нощува край река Дряновска под крепостта „Града” и по християнските канони на свещеното място се издига манастир.  Манастира  се намира в Стара планина в красивата клисура на река Дряновска на около  5 километра от град Дряново и на около 15 километра от град Габрово. Историята на манастира е низ от опожарявания и възкръсвания. Първото изгаряне до основи е от османските турци е през 1393 година, но местните жители го възстановяват отново на отсрещния бряг на реката. И този втори манастир споделя съдбата на първия. За пореден път Дряновският манастир е изграден в края на XVII век на мястото където се намира и днес. По това време са построени съборна църква и една по-малка зимна църква „Успение Богородица”. Наред с църковната дейност по това време е функционирало и килийно училище. В манастира е имало богата библиотека в която се е съхранявал препис на Паисиевата история, направен през 1783-1793 година. Манастирът има важна роля в борбата на българският народ за освобождение от османско робство. В него се е намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали революционери като Васил Левски, Георги Измирлиев и други. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се е насочил към Светата обител и я превърнали в своя крепост. В продължение на девет дни четниците устоявали срещу напора на многобройната османска войска и башибозушките орди. След разгрома на бунта манастира е изгорен за пореден път, но скоро след това е отново възстановен.  През 1897 г. е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници, напомнящ за самоотвержената борба на четниците. Обновяване на манастира и изграждането на жилищни постройки е направено през 40-те години на XIX  век по времето на игумена Рафаил, като след обновяването манастира има две църкви и пет корпуса с над 90 килии и стаи за гости.  Най-вълнуващото място за посещение в манастира, което често се пропуска от посетителите е експозицията с над 1 000 културни ценности „Археология и Възраждане”. Експозицията запознава посетителите с историческото развитие на Дряновския регион и възникването на Дряновският манастир. Изложени са предмети, сечива, монети и други битови предмети от археологическите проучвания на крепостите и пещерите в околността – от крепостите „Стринава”, „Боруна”, пещерата „Бачо Киро” и други археологически обекти. Според археологически изследвания района е обитаван от ранните праисторически епохи. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещерата „Бачо Киро” което датира от средния и късния период на Старокаменната епоха /Палеолита/.  Важно място в експозицията заемат и борбите на българския народ за освобождение от османско робство, като са изложени лични вещи на въстаници, оръжия, снимки, дрехи и други.  Посещението на пещерата „Бачо Киро” на около 300 метра от манастира си е задължително за всеки уважаващ себе си пътешественик. Тя е първата благоустроена за посетители пещера в България през далечната 1937 година, като заедно с манастира е основен туристически обект в района. Пещерата е образувана от водите на река „Андъка”, като в нея са открити следи от човешка култура, кости на диви и домашни животни. Намерен е скелет на мечка с височина 3 метра. Интерес за посетителите са карстовите образувания наподобяващи змии, хора, риби, мечка и други. Една от туристическите атракции е „Чистилището”, което представлява нисък трудно проходим коридор с размери около 60 на 40 сантиметра за който казват, че може да бъде преминат само от праведен човек. Освен тези пещерата предлага и други приятни изненади за посетителите. Красиви природни гледки, тишина, останки от отминали времена, положителна енергия и емоции ще ви предложат няколкото екопътеки тръгващи или свършващи до Дряновският манастир. Някой от предпочитаните са екопътека „Via Ferrata”, Дряновската екопътека, екопътеката до Архитектурно-исторически резерват село Боженци и други. Наред с това района има красиви водопади и отвесни скали, който предлагат своите предизвикателства за любителите на скалното катерене. В град Дряново ще намерите красива архитектура и музейни експозиции от българската история.

Троянски манастир „Успение Богородично”

Троянският манастир „Успение Богородично” е третият по големина манастир в България и е паметник на културата. Той е разположен в Троянския Балкан на около 10 км. от град Троян до село Орешак. Прието е, че началото на манастира е положено в началото на XVII век от неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил малка дървена църква „Рождество Богородично”. П рез втората половина на XVIII в. източно от манастира бил изграден скитът „Св. Никола”, а около 1830 г. скитът „Св. Йоан Предтеча” в местността Зелениковец. Същата година /1830 г./ е обявен за ставропигиален т. е. е подчинен пряко на Патриаршията, а не на местния владика, като този статут е запазен до днес. Други известни ставропигиални манастири в Република България са Бачковски манастир „Св. Успение Богородично” и Рилски манастир "Свети Йоан Рилски". С помощта на местното население и дарителска подкрепа 1835 г. е построена нова църква и е направено разширение на жилищните постройки. Създаването на днешният вид на манастира продължило да края на XIX век. Към настоящия момент Троянският манастир представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, както и два скита "Св. Николай" и "Св. Йоан Кръстител".

По време на турското робство  монасите от манастира подкрепяли стремежите на хората към политическа и духовна свобода. В него са намирали убежище хайдути, както и Апостолът на свободата Васил Левски в своята опасна дейност.  Негова закрилница е иконата „Св. Богородица Триръка“ (Троеручица).  Както иконата „Св. Богородица Одигитрия“ в Рилския манастир, така и „Св. Богородица Триръка“ Троянска произхожда от Св. Гора. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона.  

Легендата разказва за йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Хора от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която направила не малко чудеса в Троянските предели.  Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Тогава той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това свято място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си. Постепенно броя на поклонниците и заселниците нараствал, като се наложило да построят за тях килии и страноприемница. Славата за чудесата на иконата се разнесла на длъж и шир, като тя помагала не само на християни но и на турците, когато отивали с вяра при нея да търсят помощ. Според летописец иконата спасила населението от земетресение и от чумата през 1837 г. Много от жителите потърсили спасение в Троянската обител. По време на празника на свето Успение Богородично хората съветвали игумена да не пускат поклоници за празника, та да не дойдат болни и да донесат заразата. Игумена отказал да затвори портите и се обърнал към тях с думите, да имат вяра в Божията Майка, която ще ни запази и уварди от чумата. След тия думи някои останали, но много от тях и някои монаси избягали от манастира. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.