Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил”

От векове Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил” е един от важните центрове на българската култура и християнство, като и в днешни времена е магнит за поклонници и туристи. Дряновският манастир е създаден в края на XII началото на XIII век по време на Втората българска държава, като първоначално се е намирал на около 2 километра от днешната обител. Според предание по време на пренасяне на мощите на „Свети Михаил Воин от Потука” в Търновград /около 1197-1207 г./, процесията нощува край река Дряновска под крепостта „Града” и по християнските канони на свещеното място се издига манастир.  Манастира  се намира в Стара планина в красивата клисура на река Дряновска на около  5 километра от град Дряново и на около 15 километра от град Габрово. Историята на манастира е низ от опожарявания и възкръсвания. Първото изгаряне до основи е от османските турци е през 1393 година, но местните жители го възстановяват отново на отсрещния бряг на реката. И този втори манастир споделя съдбата на първия. За пореден път Дряновският манастир е изграден в края на XVII век на мястото където се намира и днес. По това време са построени съборна църква и една по-малка зимна църква „Успение Богородица”. Наред с църковната дейност по това време е функционирало и килийно училище. В манастира е имало богата библиотека в която се е съхранявал препис на Паисиевата история, направен през 1783-1793 година. Манастирът има важна роля в борбата на българският народ за освобождение от османско робство. В него се е намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали революционери като Васил Левски, Георги Измирлиев и други. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се е насочил към Светата обител и я превърнали в своя крепост. В продължение на девет дни четниците устоявали срещу напора на многобройната османска войска и башибозушките орди. След разгрома на бунта манастира е изгорен за пореден път, но скоро след това е отново възстановен.  През 1897 г. е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници, напомнящ за самоотвержената борба на четниците. Обновяване на манастира и изграждането на жилищни постройки е направено през 40-те години на XIX  век по времето на игумена Рафаил, като след обновяването манастира има две църкви и пет корпуса с над 90 килии и стаи за гости.  Най-вълнуващото място за посещение в манастира, което често се пропуска от посетителите е експозицията с над 1 000 културни ценности „Археология и Възраждане”. Експозицията запознава посетителите с историческото развитие на Дряновския регион и възникването на Дряновският манастир. Изложени са предмети, сечива, монети и други битови предмети от археологическите проучвания на крепостите и пещерите в околността – от крепостите „Стринава”, „Боруна”, пещерата „Бачо Киро” и други археологически обекти. Според археологически изследвания района е обитаван от ранните праисторически епохи. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещерата „Бачо Киро” което датира от средния и късния период на Старокаменната епоха /Палеолита/.  Важно място в експозицията заемат и борбите на българския народ за освобождение от османско робство, като са изложени лични вещи на въстаници, оръжия, снимки, дрехи и други.  Посещението на пещерата „Бачо Киро” на около 300 метра от манастира си е задължително за всеки уважаващ себе си пътешественик. Тя е първата благоустроена за посетители пещера в България през далечната 1937 година, като заедно с манастира е основен туристически обект в района. Пещерата е образувана от водите на река „Андъка”, като в нея са открити следи от човешка култура, кости на диви и домашни животни. Намерен е скелет на мечка с височина 3 метра. Интерес за посетителите са карстовите образувания наподобяващи змии, хора, риби, мечка и други. Една от туристическите атракции е „Чистилището”, което представлява нисък трудно проходим коридор с размери около 60 на 40 сантиметра за който казват, че може да бъде преминат само от праведен човек. Освен тези пещерата предлага и други приятни изненади за посетителите. Красиви природни гледки, тишина, останки от отминали времена, положителна енергия и емоции ще ви предложат няколкото екопътеки тръгващи или свършващи до Дряновският манастир. Някой от предпочитаните са екопътека „Via Ferrata”, Дряновската екопътека, екопътеката до Архитектурно-исторически резерват село Боженци и други. Наред с това района има красиви водопади и отвесни скали, който предлагат своите предизвикателства за любителите на скалното катерене. В град Дряново ще намерите красива архитектура и музейни експозиции от българската история.