Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“

Идеята заспектакъла е от края на 60-те години на миналия век, когато Общонароднияткомитет за развитие на Велико Търново организира и планира развитието на старата столица като исторически, културен и туристически център.

Три са първоначалните сценарии за програма-спектакъл на крепостта Царевец. Реализира се предложението на режисьора Въло Радев, който съвместно с Яромир Хник, ръководи българо-чешкия колектив, осъществил проекта. Създаването и реализацията на програмата се извършва от чехословашкия център за изобразителни изкуства „Арт центрум“ - Прага.

630 км кабелна мрежа, разположени на площ от над 100 дка, 2 400 цветни прожектора, 140 броя светкавици и 6 реално биещи камбани, с тегло от 600 кг до 6 тона, се включват в система, управлявана от компютър, за да се представи тази неповторима атракция. Над 10 милиона лева са вложените средства в изграждането на аудио-визуалния спектакъл.

Доставката на оборудването и монтажът на място е трябвало да стане на два етапа и обекта да бъде пуснат в експлоатация на 1 юни 1983 година. Съоръженията обаче са окончателно готови през есента на 1985 г. и премиерата на шоуто е по повод 800 години от въстанието на братята Асен и Петър и възобновяването на българската държава.

Архитектурно-музеен резерват „Царевец“

- Архитектурно-музейният резерват „Царевец” е разположен на хълма Царевец, който се намира в старата част на град Велико Търново. През IX в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в. Стената е с дължина 1100 м, дебела на места до 3,40 м и висока над 10 м.  Крепостта е имала три входа, които се виждат и днес. Главният вход, който е бил отбраняван от кули, е разположен от запад. Вторият вход е т.нар. Малка порта (Асеновата) и се намира на северозападната крепостна стена. Третият вход - Френкхисарската порта, е в югоизточния край на крепостта и се охранявал от бойна кула. Тази кула е известна като Балдуиновата кула, на името на латинския император Балдуин Фландърски, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Легендата разказва, че след битката Балдуин бил затворен в тази кула, където по-късно умира.  В централната част на крепостта е разположен дворцовият комплекс - няколко постройки, обградени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Включва тронна зала, дворцова църква и царски покои.  През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията. Повече от 200 години в града кипи политически, икономически и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България. В най-северния край на Царевец се намира издаден към р. Янтра скален нос, който е известен като Лобната скала. През XI – XIV в. от нея в реката са били хвърляни предателите на държавата, а през XVI в. на това място е бил изграден манастир. Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. по повод честванията на 1300 години от създаването на българската държава.  Днес отлично възстановени са пътят към главния вход с големия портал, внушителните стени и бойни кули, сред които и Балдуиновата. На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската църква, възстановена през 1981 г. Освен с мащаба и архитектурните си качества, тя впечатлява с иконописите, пресъздаващи възхода и залеза на Второто българско царство.  Под нея се намира царският дворец. Разкопките показват основите на 470 жилищни постройки, странноприемница, жилища на аристокрацията, 23 храма и 4 градски манастира. Открити са уникални части от златотъкано облекло и златни украшения от периода на Втората българска държава. Сред владетелите, ръководили държавата от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман.  Днес архитектурно-музейният резерват „Царевец” е уникално място за среща с миналото на България. Достъпът до всички обекти е улеснен от инфраструктурата, издържана в автентичен за пресъздадената епоха стил. Указателните табели дават допълнителна информация за предназначението и историята на обектите. Посетителите могат да се изкачат до върха на кулата камбанария, откъдето се открива гледка към града.  Уникална атракция е аудиовизуалният спектакъл„Звук и светлина”, който посредством стотици цветни светлини, музика, камбанен звън и лазери представя моменти от българската история.