- Архитектурно-музейният резерват „Царевец” е
разположен на хълма Царевец, който се намира в старата част на град Велико
Търново. През IX в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се
разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес,
започва през XII в. Стената е с дължина 1100 м, дебела на места до 3,40 м и
висока над 10 м. Крепостта е имала три
входа, които се виждат и днес. Главният вход, който е бил отбраняван от кули, е
разположен от запад. Вторият вход е т.нар. Малка порта (Асеновата) и се намира
на северозападната крепостна стена. Третият вход - Френкхисарската порта, е в
югоизточния край на крепостта и се охранявал от бойна кула. Тази кула е
известна като Балдуиновата кула, на името на латинския император Балдуин
Фландърски, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Легендата
разказва, че след битката Балдуин бил затворен в тази кула, където по-късно
умира. В централната част на крепостта е
разположен дворцовият комплекс - няколко постройки, обградени от вътрешна
каменна стена, две бойни кули и два входа. Включва тронна зала, дворцова църква
и царски покои. През 1185 г., след като
Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се
превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията. Повече от 200
години в града кипи политически, икономически и културен живот, което го прави
един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната
в България. В най-северния край на Царевец се намира издаден към р. Янтра
скален нос, който е известен като Лобната скала. През XI – XIV в. от нея в
реката са били хвърляни предателите на държавата, а през XVI в. на това място е
бил изграден манастир. Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г.
и е завършена през 1981 г. по повод честванията на 1300 години от създаването
на българската държава. Днес отлично
възстановени са пътят към главния вход с големия портал, внушителните стени и
бойни кули, сред които и Балдуиновата. На самия връх на Царевец се намира
Патриаршеската църква, възстановена през 1981 г. Освен с мащаба и
архитектурните си качества, тя впечатлява с иконописите, пресъздаващи възхода и
залеза на Второто българско царство. Под
нея се намира царският дворец. Разкопките показват основите на 470 жилищни
постройки, странноприемница, жилища на аристокрацията, 23 храма и 4 градски
манастира. Открити са уникални части от златотъкано облекло и златни украшения
от периода на Втората българска държава. Сред владетелите, ръководили държавата
от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър,
Иван Шишман. Днес архитектурно-музейният
резерват „Царевец” е уникално място за среща с миналото на България. Достъпът
до всички обекти е улеснен от инфраструктурата, издържана в автентичен за
пресъздадената епоха стил. Указателните табели дават допълнителна информация за
предназначението и историята на обектите. Посетителите могат да се изкачат до
върха на кулата камбанария, откъдето се открива гледка към града. Уникална атракция е аудиовизуалният спектакъл„Звук и светлина”, който посредством стотици цветни светлини, музика, камбанен
звън и лазери представя моменти от българската история.
