Родопи - планината за туризъм през всеки сезон и Орфей

Планината Родопи е най-обширната планина в Република България около 18 000 квадратни километра и заема източната част на Рило-Родопският масив. Освен на територията на  Република България / около 14 738 квадратни километра - 81,88 %/ планината се простира и на територията на Република Гърция. Средната надморска височина е 785 метра, а най-високият връх е Голям Перелик 2 190,2 метра. Въз основа на природни различия планината се разделя на Източни Родопи и Западни Родопи, като източната част  има ниско планински и хълмист релеф при средна надморска височина около 320 метра. Западните Родопи са по-високи и в тях са съсредоточени високите върхове, пещерите и ждрелата, като в тях липсват типичните за планините Пирин и Рила високи зъбери и алпийски релефи. Средната надморска височина на Западните Родопи е около 1150  метра. Важно значение за формирането на климата в Родопите имат различията в надморската височина, разположението на планината и релефа. В Източните Родопи по-свободното нахлуване на средиземноморските въздушни маси, поради ниския и хълмист характер на релефа, определя преходния /на север от река Арда/ и континентално-средиземноморския /на юг от река Арда/ климат.  В по-високата западна част с над  е 1000 метра надморска височина,  климата  е планински. Родопите са планина с гъста и сложна речна мрежа. Планината изцяло попада към Беломорския водосборен басейн, като реките извиращи и течащи през нея се оттичат основно към две главни реки Марица и Места. В планината има малко естествени езера, като най-известните са трите Смолянски езера. Повечето от реките текат в дълбоки проломи, което дава чудесна възможност за изграждането на изкуствени езера /язовири/. На река Арда са построени три големи язовира „Кърджали”, „Студен кладенец” и „Ивайловград”. Освен тях други значими язовири са  „Батак”, „Доспат”, „Голям Беглик”, „Широка поляна”, „Въча”  и др.  Освен осигуряване на водния баланс на страната, те се използват за производство на електроенергия, рибовъдство, туризъм, спортен риболов и др.  От подземните води широко разпространение имат карстовите води. Те са особено характерни за Западни Родопи, Велинград (изворът Клептуза), в Бесапарските хълмове в северните склонове, в района на Мурсалица и Добростанския рид. Известни са карстовите извори в Хубча, Мугла  и др. В Родопите има много минерални води и извори. По-значими са тези във Велинград, Наречен, Девин, Беден, Михалково и други. Поради различията в надморската височина са формирани четири растителни пояса, особено добре развити и открояващи се в Западните Родопи.  Дъбовият пояс обхваща местата с надморска височина до 1300 м. В него преобладават дърветата от обикновен горун, примесени с ясен и други растителни видове. Вторични са формациите на леската и обикновената хвойна.  Буковият пояс обхваща местата  с надморска височина от 900 до 1500 м, разположени предимно в северните склонове и в районите на Гюмюрджински снежник и Мъгленик. На места в буковия пояс се срещат ела, бреза и трепетлика.  Иглолистният горски пояс обхваща земите от 1500 до 1900 м надморска височина. Той е доминиращ в Западните Родопи. От иглолистните дървесни видове най-широко е разпространен белият бор, следван от смърч, черен бор, ела.  Субалпийският пояс е развит на „петна” в Западните Родопи в места с надморска височина от 1900 до 2100 м. В него преобладават храстите – сибирска хвойна, боровинка, връшняк, и треви –обикновена полевица, картъл, червена власатка и др. по високите билни заравнености и седловините има красиви поляни – Рожен, Пампорово. Средиземноморските животински видове са по-широко разпространени в Източните Родопи, ниските части на Западните Родопи и в долините на реките, дълбоко врязали се в планината. По тях от Горнотракийската низина  са навлезли представители предимно на влечугите. В Родопите се срещат пепелянка, змия пясъчница, балкански гекон, вдлъбнаточелен смок, змиеок гущер и др. Представители на средиземноморската фауна са е тракийският кеклик, червенопръстата лястовица, различни видове насекоми и др. От бозайниците за Източните Родопи е характерен чакалът.  Във високите части на Западните Родопи преобладават евросибирските фаунистични видове. От бозайниците характерни са сърна, благороден елен, дива свиня, дива котка, мечка, дива коза, лисица и по-рядко вълк. Птичият свят е представен от сойка, кълвач, дрозд и др.  Планината е предпочитано място за зимен туризъм, като на разстояние от около 10 километра се намират два ски курорта –Пампорово и Чепеларе. През летния сезон Родопите са приятно място за риболов, велообиколки, пешеходни или конни разходки, културен туризъм, красиви природни гледки и други. Сред предпочитаните от туристи са селата Широка лъка, Гела, Могилица, Ковачевица, Лещен, Арда, Триград, Ягодина, Момчиловци, Орехово, Смилян и много други. Освен селата приятни изживявания предлагат и градовете в планината. Съчетание на чист планински въздух и лековита минерална вода ще откриете в балнео и СПА курортите – Велинград и Девин. В планината и до днес могат да се видят останките на много антични и средновековни крепости, сред които най-популярни са Моняк до Кърджали, Устра до гр. Джебел, Цепина до село Дорково, Асеновата крепост, Момчиловата крепост и др. Според легендите Родопите са мястото, където митичният тракийски певец от древността Орфей слиза в подземното царство на Хадес за да спаси любимата си Евридика. Орфей е древен митичен певец, който с музиката и песните си е способен да омае птиците, рибите и дивите зверове, да уговорят дърветата и скалите да танцуват и да отклонят течението на реките.