Рила е най-високата планина в Република България, на Балканският полуостров и цяла Източна Европа. Тя е част от Рило-Родопският масив и се намира в северозападният му край. Средната надморска височина е около 1487 метра, а най-високият връх е Мусала с 2925, а заеманата от нея площ е около 2300 квадратни километра. Смята се, че името Рила има тракийски произход и означава „водна планина”, което се дължи на многобройните ледникови езера, както и наличието на минерални извори в подножието на планината. От нея извират едни от най-големите и пълноводни реки Искър, Марица и Места. Отличителен белег на Рила планина е нейният масивен характер, подчертан от факта, че почти от всякъде тя е заградена с котловини. Едновременно с това поради дълбокото врязване на долините на реките Бели и Леви Искър, Рилска, Илийна, Благоевградска Бистрица и Белишка планината е разделена на четири обособени дяла: Източна Рила /Мусаленски дял/ това е най-обширния дял от планината заемащ около 37 процента от планината. Гордостта на този дял е най-високият връх Мусала, и най-стария и популярен зимен курорт в Република България – „Боровец” Централна или Средна Рила /Скакавишки дял/ това е най-малката част, с около една десета от площта на планината. Този дял има най-голяма средна надморска височина и подчертан алпийски характер. В него ще откриете множество ледникови езера, като Рибните езера, Джендемските езера, Мермерските езера, Прекоречките езера и други. Освен тях тук е най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров Смрадливото езеро, с площ около 212 декара. Северозападна Рила /Мальовишки дял/ е около 25 процента от планината. В него се намира една от най-големите природни забележителности на планината – групата Седемте рилски езера, като мястото се смята за високоенергийно и пречистващо. Там всяко лято се събират последователите на учителят Петър Дънов и изпълняват завещания свещен танц паневритмия. Освен Седемте рилски езера този дял e с преобладаващи езерни групи със свързани помежду си езера: Мальовишките езера, Еленски езера, Градинските езера, Урдините езера, Поповокапски езера. Югозападна Рила /Капатнишки дял/ , която е около 30 процента от планината. Тук се намира вторият най-стар резерват в Република България „Парангалица”, който от март 1977 г. е включен в листата на биосферните резервати на ЮНЕСКО и е в границите на Национален парк „Рила”. В Рила се наблюдават добре изразени пет височинни пояса – нископланински до 1000 метра, среднопланински от 1000 да 1600 метра, високопланински от 1600 до 2000 метра, субалпийски от 2000 до 2500 метра и алпийски над 2500 метра. Рила се отличава със значителна водност и изключително голям хидроенергиен потенциал. От Рила извират най-големите реки в Република България – Искър, Марица, Места и някои по-големи притоци на Струма /Джерман и Рилска/. Планината е богата на голям брой ледникови езера, образуване от дейността на ледниците през кватернера във високопланинските части. По-голяма част от тях са постоянни а около 35 са временни. Те се характеризират с малките си площи и обеми, като обикновено заемат дъната на циркусите, циркусните тераси и троговите долини. В Рила са описани около 233 езера, от които 189 са циркусни а останалите имат тектонски или свлачищен произход. Релефа на планината предоставя чудесна възможност за изграждане на изкуствени езера /язовири/. По-значими са: язовир „Бели Искър” построен /започва през 1939 г. и завършва през 1945 г./ на горното течение на река Бели Искър в подножието на връх Мусала на около 1900 метра надморска височина. Той осигурява 20 процента от питейната вода на столицата град София, като служи за допълващ обем на основния водоизточник на града. Друг голям язовир в планината и „Белмекен” на 1923 метра надморска височина и е част от най-големият хидроенергиен комплекс в Република България каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира”. Язовир „Калин” е най-високо разположения язовир /2394 метра/ в Република България и на Балканския полуостров. Близо да него се намира туристическа хижа „Иван Вазов”. В подножието на планината извират горещи минерални извори, най-известният от които се намира в Сепарева баня. Водата изскача във вид на гейзер с максимална температура от около 101,4 градуса по Целзий. Това практически е най-горещият извор в Република България и единственият гейзер на Балканският полуостров. Минералните води са свързани предимно с дълбоките разломни структури в земната кора. Минерални води има в Благоевград, Разлог, Долна Баня, с. Баня, Осеново и други. Изворите са били известни от древността, като са запазени останки от римски бани и балнеологични съоръжения. В ниските части на планината са разпространени широколистните гори, представени от дъб, габър, ясен, а над тях са букови гори. При реконструкция на широколистните гори са създадени гори от бял и черен бор. По-високо са разположени иглолистни гори от смърч, ела и бял бор. Алпийските пасища и ливади са разпространени по билните части на Рила, а върху каменистите почви растат лишеи и мъхове. Животинският свят е разнообразен като по високите труднодостъпни части се срещат орли и диви кози, а в по-ниския горски пояс се сърни, глигани, елени, мечки, вълци и други. Във високопланинските езера и реки се среща пъстърва. Забележителностите и местата за посещение в планината са безброй, но има няколко които е добре да посетите. В Рила е създаден най-големият Национален парк в Република България – Национален парк „Рила” с площ около 81 046 хектара. В него се намират четири резервата – „Скакавица”, „Парангалица”, „Централен Рилски резерват” и „Ибър”. Резерватите „Парангалица” и бившият „Маричини езера” днес част от територията на „Централен Рилски резерват” са включени в Списъка на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Рилски манастир „Свети Иван Рилски", който е сред най-значимите културни паметници в Република България и един от символите на държавата. Манастира е магнит за туристи и поклонници от близо и далеч със своето културно и църковно богатство, което и дало повод да бъде включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. За любителите на спиращи дъха височинни гледки е препоръчително да качат връх Мусала, като се съобразите с времето и препоръките за безопасност. Зимен курорт "Боровец" е първият планински курорт в Република България и на Балканският полуостров, като до средата на XX век е носил името "Чамкория". Историята му започва през 1896 г., когато българският монарх - княз Фердинанд, построява тук лятната си резиденция и няколко ловни хижи. След Княза много аристократи и заможни фамилии от София започват да строят вили за летен отдих. Природната забележителност „Черната скала” е около 135 метрова скала близо да зимният курорт „Боровец” и в началото на река Марица. От нея се разкрива страховит изглед към Рила планина и долината на река Марица. До днешни времена са достигнали разкази, че по време на османското робство, от нея турците са хвърляли всеки, който се е борил срещу тях. Тези черни „традиции” са продължени и след 09.09.1944 г., когато неудобните на социалистическата власт хора са били блъскани от нея за да намерят смъртта си. Най-горещият гейзер в Европа, който се намира в град Сапарева баня, Стобските земни пирамиди недалеч от село Стоб и други. Отделете време и направете организация за посещение но някои от множеството езера и водопади. Освен Рилският манастир в планината има редица интересни манастири и други културни и исторически места за посещение. Няма как в един материал да се опишат голяма част от забележителностите на планината, но по-интересните ще бъдат описани в отделни статии.
Рилски манастир
Природна забележителност Черната скала
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар