Троянски манастир „Успение Богородично”

Троянският манастир „Успение Богородично” е третият по големина манастир в България и е паметник на културата. Той е разположен в Троянския Балкан на около 10 км. от град Троян до село Орешак. Прието е, че началото на манастира е положено в началото на XVII век от неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил малка дървена църква „Рождество Богородично”. П рез втората половина на XVIII в. източно от манастира бил изграден скитът „Св. Никола”, а около 1830 г. скитът „Св. Йоан Предтеча” в местността Зелениковец. Същата година /1830 г./ е обявен за ставропигиален т. е. е подчинен пряко на Патриаршията, а не на местния владика, като този статут е запазен до днес. Други известни ставропигиални манастири в Република България са Бачковски манастир „Св. Успение Богородично” и Рилски манастир "Свети Йоан Рилски". С помощта на местното население и дарителска подкрепа 1835 г. е построена нова църква и е направено разширение на жилищните постройки. Създаването на днешният вид на манастира продължило да края на XIX век. Към настоящия момент Троянският манастир представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, както и два скита "Св. Николай" и "Св. Йоан Кръстител".

По време на турското робство  монасите от манастира подкрепяли стремежите на хората към политическа и духовна свобода. В него са намирали убежище хайдути, както и Апостолът на свободата Васил Левски в своята опасна дейност.  Негова закрилница е иконата „Св. Богородица Триръка“ (Троеручица).  Както иконата „Св. Богородица Одигитрия“ в Рилския манастир, така и „Св. Богородица Триръка“ Троянска произхожда от Св. Гора. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона.  

Легендата разказва за йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Хора от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която направила не малко чудеса в Троянските предели.  Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Тогава той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това свято място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си. Постепенно броя на поклонниците и заселниците нараствал, като се наложило да построят за тях килии и страноприемница. Славата за чудесата на иконата се разнесла на длъж и шир, като тя помагала не само на християни но и на турците, когато отивали с вяра при нея да търсят помощ. Според летописец иконата спасила населението от земетресение и от чумата през 1837 г. Много от жителите потърсили спасение в Троянската обител. По време на празника на свето Успение Богородично хората съветвали игумена да не пускат поклоници за празника, та да не дойдат болни и да донесат заразата. Игумена отказал да затвори портите и се обърнал към тях с думите, да имат вяра в Божията Майка, която ще ни запази и уварди от чумата. След тия думи някои останали, но много от тях и някои монаси избягали от манастира. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.