Бачковски манастир „Успение Богородично”

Бачковският манастир „Успение Богородично” е вторият по големина манастир в Република България и един от трите ставропигиални което означава, че е подчинен пряко на Патриаршията, а не на местния владика. Другите два ставропигиални манастира са -  Рилския манастир „Свети Йоан Рилски” /прочети повече за манастира/ и Троянски манастир „Успение Богородично” /прочети повече за манастира/.  Бачковският манастир се намира в планината Родопи в долината на Чепеларската река до село Бачково и на около 10 километра от Асеновград. Манастира е основан през 1083 година от грузинеца на византийска служба Григорий Бакуриани, по времето на византийския император Алексий I Комнин. Той е пресечна точка на три култури – византийска, старогрузинска и българска. По това време областта, където е основан манастира, е част от Византийската империя и принадлежи на Григорий, който е близък приятел на византийския император. За съосновател е приет и брат му Абасий, който при самото основаване е починал, но е завещал значителни суми и имущество за неговото осъществяване. С построяването на манастира, Григорий Бакуриани построява и три метоха – Мрамарски, Прилонгийски и Станимашки. От трите до днес е запазен само последния, намиращ се в края на Асеновград върху скална площадка, над пътя и изхода на града в посока Смолян. Предназначението на такива обекти е да предоставят подслон и храна на поклонниците, а също и на пътуващите монаси. Нощуването в манастира на външни хора не се е допускало, поклонниците са оставали в метоха, откъдето са посещавали манастира в изпълнение на поклонението си. За времето основаването си до завземането на територията на манастира от османците, след падането на Пловдив в 1363 г., той е запазвал независимия си статут въпреки няколкократните му преминавания ту в български, ту във византийски ръце. В 1745 г. Бачковският манастир преминава под духовното ведомство на Цариградската патриаршия, а през 1894 г. манастира окончателно преминава под ведомството на Българската екзархия. Днес Бачковският манастир е ставропигия на Българската патриаршия и действащ мъжки манастир. От основаването на манастира до днес се е запазила само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс. Костницата е уникален исторически обект, който впечатлява със старинните си стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от XI-XII век. Църквата „Св. Архангел Михаил и Гавриил” е най-старата в манастирския комплекс. Останала от основаването на манастира. Тя у двуетажна църква, каквито не се срещат често по това време. Първият етаж е засводена галерия, която според разкопките от 80-те години на XIX век, е била свързана по подобен начин със старата Бакурианова църква. До сегашния необичаен вид се стигнало при построяването на сегашната главна църква през 1604 г., когато олтарната апсида на „Св. Архангели” бива вписана в притвора на главната. Самият храм посветен на арх. Михаил и арх. Гавриил е на втория етаж и е от типа кръстокуполни еднокорабни църкви.  Съборният храм на манастира „Успение на Пресвета Богородица” е построен през 1604 г., и следва доста точно според археологични проучвания старата Бакурианова църква. Трябва да признаем успеха на манастирското братство, получило от османските власти в началото на XVII век разрешение за построяването на толкова голям храм. Добре запазеният иконостас е сред най-старите в България, създаден в началото на XVII век. Дърворезбата е релефна, с позлата и оцветяване. Основния стенопис е от 1850 г., който всъщност е втори стенопис на църквата, покриващ по-стария от времето на построяването ѝ, който е запазен само в притвора.  1833 година стопанския двор бил разширен и застроен с нови сгради. В периода 1834-1837 година е построена третата църква, посветена на Мирликийския чудотворец св. Никола в южната част на манастирския двор. Църквата е еднокорабна, кръстокуполна от типа стегнат кръст. Архитектурно и чисто строително тя наподобява съборната манастирска църква „Света Богородица”, а запазените стенописите са на възрожденския художник Захари Зограф. Специално внимание заслужава картината на Страшния съд, намиращ се в притвора на храма. Заедно с традиционните изображения той е изографисал някои от своите съвременници в ада, осъждайки ги на вечни мъки. Това са предимно пловдивски чорбаджии и кокони, в модерните за времето си дрехи, осъдени за непатриотичното им поведение и суетния им живот. Редом с образите на манастирския игумен Матей и на неговия предходник Ананий художника е оставил свой автопортрет. Старата трапезария с полуцилиндричен таван, която се намира в запазената част на южното крило на манастира е изградена едновременно с главния храм в самото начало на XVII век. Запазена е оригиналната мраморна маса, на която са се хранили монасите в продължение на над три века. Според запазения ѝ надпис тя е изработена през 1601 година. През 1634 година трапезарията е украсена със стенописи, които по художествените си достойнства могат да бъдат съпоставяни с най-изтъкнатите светогорски образци. Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Смята се, че е на територията на манастира от времето на неговото основаване. Тя се съхранява на специално място избрано то нея в съборния манастирски храм и заради чудотворството си е обект на поклонение от вярващите. По време на началните години на османското робство, иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на XVII век и донесена в манастира. Иконата мистериозно изчезнала от манастира и отново била намерена на същото място и отново върната в него. Това се случило два пъти, докато един от монасите не получил в съня си заръка на св. Богородица, образът ѝ да бъде изложен в съборната църква на манастира, в дясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него. Ако ви остане свободно време, може да посетите Бачковския водопад, който се намира на около 700 метра от манастира и част от местата на туристическия маршрут „Зелената пътека”. Той се е образувал в карстов разлом и е с височина около 10 метра и е с множество ръкави и разклонения.  Биосферен резерват „Червената стена” е най-големият биосферен резерват на територията на Родопите. Той е създаден през 1962 година  като целта за създаването му е опазване на местообитанията на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. В него ще откриете спокойствие и красиви природни гледки. Асеновата крепост или Петрич са развалини на средновековна крепост с укрепената църква „Света Богородица Петричка”. Според археологически разкопки крепостта е съществувала по времето на траките, преустроена е от Византия за да охранява вратата на Беломорския проход.