Бегликташ - митичното тракийско светилище от Бронзовата епоха

На територията на Република България има множество доказателства, че е населявана от древни времена с народи оставили ни доказателства за високо развити древни цивилизации. Такъв пример е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища на територията на Република България - Бегликташ. Светилището се намира на около 5 километра от град Приморско и на около 40 километра от град Бургас, върху най-високата част на Маслен нос, издаден в морето между заливите Св. Параскева и Зигра, там където Странджа планина се среща с Черно море.  Светилището  е едно от големите открития на Тракийската история, като археологичните  проучвания на местността показват, че на нея е имало активна човешка дейност още от края на Бронзовата епоха /XIII в. пр. Хр./. В продължение на хиляди години природните процеси и ерозията са оформяли вида на големите камъни, но днешният си вид то дължи и на частичната им обработка и подредба от древните траки. Предположенията на учените са, че светилището е изпълнявало функциите на храм, скален календар и слънчев  часовник, като в него са изпълнявани ритуали свързани с Бога Слънце и Богинята Майка.

Храм -  добре са запазени изсечения в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, през дъговидния отвор в основата на „Апостол Таш“ – огромен скален къс с форма на обърнато сърце – посветените преминавали от владението на Бога Слънце към подземното царство на Богинята Майка и каменния трон на който се предполага, че е седял владетеля или главния жрец.

Календар – върху скалната повърхност има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи огряващи тези точки.

Часовник – камъните са подредени по такъв начин, че слънчевата сянка падаща от главния олтар върху подредените на север от него по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, разделящ деня на шест части. Вярва се, че траките не са разделяли денонощието на 24 части както е прието днес, а на шест части. В днешно време камъните са съборени като домино на земята и нямаме възможност да го видим в действие.

Система от скални коридори в североизточната част на комплекса оформя своеобразен лабиринт от огромни мегалити. Смята се, че той може да бъде преминат само от хора с честа и праведна душа. Преминавайки през пътя на изпитанието – цепнатината, човек усеща силно енергийно влияние. Предполага се, че скалните коридори може да са били ползвани и за гадаене на бъдещето на младежите от племето. Той има два изхода – ляв, който се е смятал за мистиката и жречеството и десен, които се е асоцирал с прагматичната дейност.

Светилището като обект на сериозни археологически изследвания и за културен туризъм започва да се посещава едва след 2001-2003 година въпреки, че местните жители знаят за него много преди това. Мястото е било забранено за посещения до падането на комунистическата власт в Република България /тогава се е наричала Народна Република България/, тъй като е попадало в границите на ловната резиденция „Перла” използвана от партийната върхушка за лични нужди. Бегликташ е известен на българската археологическа наука още от теренните обхождания на Карел Шкорпил в България, осъществени в годините след Освобождението на страната от османска власт. Шкорпил отбелязва, че до Маслен нос, близо до село Кюприя (сегашен град Приморско), на връх Китка, се намира скален връх, наречен от него „Апостол Таш“. Той описва обекта като скален блок с особена сърцеобразна форма, поставен наопаки върху скалната почва. През 1972 – 1973 г. в рамките на Ареологиеческата експедиция „Аполония – Странджа“ под ръководството на проф. Александър Фол и проф. Иван Венедиков, обектът е посетен отново, като са описани изкуствените кръгли вдлъбнатини под блока в скалата. Експедицията документира и скален блок с орехообразна форма, с диаметър 12 m, положен върху други блокове като покрив на огромен долмен, под който може да се премине.

През вековете е достигнала легенда, че Одисей е преминал през светилището за да се допита до прорицателите и да принесе дарове на боговете преди да тръгне на своето митично пътешествие.