Рилски манастир „Свети Йоан Рилски”

В най-високата планина Рила в Република България и на Балканският полуостров се намира Рилският манастир „Свети Йоан Рилски”. Той е най-голямото религиозно средище на Балканския полуостров след Атон. Манастира е на пет етажа, като видими от тях са четири. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени днешните манастири. Рилска обител е ставропигиален манастир т. е. е подчинен пряко на Патриаршията, а не на местния владика. Други известни ставропигиални манастири в Република България са Бачковски манастир „Св. Успение Богородично” и Троянски манастир „Св. Успение Богородично” . Той се намира в лоното на планината на около 1147 метра надморска височина, между реките Рилска и Друшлявица. Основан през първата половина на X век от небесния закрилник на българския народ преподобни Йоан Рилски, манастира и до днес е люлка, стожер и хранилище на българския дух и народност. Началото му е свързано с първия български отшелникът и монах  Йоан Рилски, който избрал района да се отдаде на пости и молитва. След смъртта му в 946 г., този първи български светец бил канонизиран в Сердика /днес София/. След безброй митарства мощите му оцелели по чудо, като през 1469 г. отново били върнати в обновения Рилски манастир. Началото на днешния манастирски комплекс и поставено през 1335 г. с изграждането на Хрельовата кула от местният феодал Стефан Драголов /Хрельо/. Тя е служила за защита на монасите, като същевременно е и скривалище за ценностите на манастира по време на опасности. Помещенията от първи до четвърти етаж са предназначени за временно обитаване, а на последния се намира параклиса „Преображение Господне”. До кулата се издигала малка църква, която е построена през 1343 г. Септември 1378 г. цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им. Правата на манастира се потвърждават през 1402 г. от завладелите българските земи османци. По време на османското робство Рилският манастир става средище на културното, духовното и книжовното самосъхранение на българският народ. Тук се премества и Търновската книжовна школа след опожаряването ѝ. По време на османското робство манастира е слабо укрепен и често е жертва на набези. Август 1778 г. манастира е нападнат и опустошен от разбойници. Година след обновяването му през 1818 г., обителта е заобиколена от редовна османска войска и отново е ограбена. Следващото опустошение е през 1821 г. след въстанията в Гърция редовната османска войска го ограбва. Януари 1833 г. манастира изгаря след пожар, а през лятото на 1846 г. разбойници убиват петима от манастирския чифлик. Въпреки опустошенията манастира успява да възкръсне и да се разширява, като през 1844 г. на западната страна на Хрельовата кула е пристроена двуетажна камбанария. Приблизително по същото време на мястото на старата Хрельова църква е построена главната църква в манастира „Рождество Богородично”, което започва през 1833 г. и продължава до 1837 г. Премахването на малката стара църква и градежа на нова по-голяма, е по решение на манастирското братство, тъй като старата била малка и затруднявала извършването на богослужения. Архитектурата на храма е по светогорски образец - куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са добавени два параклиса посветени на Свети Николай  Мирликийски и на Свети Йоан Рилски. Изписването на храма продължава повече от десет години с работата на най-известните зографи за времето си – Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др.  В манастира се намира чудотворната икона на Света Богородица Одигитрия  /Пътеводителка/, която е най-старата светиня на Българската православна църква. Другото известно име на иконата е Света Богородица Осеница /Осеняваща/. Около централния образ на Божията майка са разположени свети мощи на 32-ма християнски светци, чиито имена са изписани върху метални пластини. Населението почита иконата като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии.  Предание за нея разказва, че икона на Богородица е дарена от византийският император Мануел Първи Комнин. Той страдал от болест на ръцете, която много го затруднявала. Императорът отишъл да се поклони пред мощите на Св. Иван Рилски, които по това време са били  тогавашния град Сердика /днес София/, в храма „Свети Георги – Ротонда”. След като се помолил на мощите и неговите ръце били помазани от свещеници с елей от едно от кандилата на светеца, императорът оздравял. В знак на признателност, императорът подарил своята икона, която носел със себе си по време на походи и битки. Неговият завет бил тя винаги да съпътства мощите на светеца, където и да се намират те. Според друго предание иконата е подарък от сестрата на цар Иван Шишман, така наречената „Мара бялата българка”. В края на XVIII и началото на XIX век в развитието на манастира настъпва период на истински подем и той окончателно се оформя като първостепенен просветен и културен център в българските земи. През Възраждането и формирането на новата обществена класа българската буржоазия, и нейното национално осъзнаване се засилва интересът към манастира. Съществуващото килийно училище в манастира се разраства, както и се създават нови в неговите метоси. В неговото училище получават своето образование мнозина видни български възрожденци. След Освобождението Рилският манастир остава обект на голяма почит и уважение от страна на българския народ. На 22 юли 1961 г. Политбюро на ЦК /централен комитет/ на БКП /българска комунистическа партия/ взема решение да се внесе предложение в Министерския съвет Рилският манастир да се използва като държавен музей и да се прекрати всякаква църковна дейност в него. След приемане на предложението манастирът е обявен за Национален музей Рилски манастир тържествено открит през 1965 г. Успоредно с това монасите са преместени в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. 1976 година манастира става национален исторически резерват, а от 1983 г. е културен паметник под егидата на ЮНЕСКО. След падането на комунистическият режим с постановление от 1991 г., Министерският съвет възстановява монашеският статут на Рилския манастир. На 3 май 1991 г. Великото народно събрание със закон отменя указа от 1961 г. Днес е действащ мъжки манастир и се радва на голям интерес от туристи и поклонници. Територията в която попада днес манастира е Природен парк „Рилски манастир”, който първо през 1992 г. е обявена като защитена територия в границите на Национален парк Рила, а като отделна защитена територия Паркът е обособен през 2000 г. Местата за посещение в манастира и около него са много, и едва ли могат да бъдат обхванати в една статия. Тук ще разгледаме тези в самият манастир, а тези около него ще са обект на отделна статия. На територията на манастирският комплекс можете да се запознаете с няколко музейни експозиции.  Църковно-исторически музей – тук ще видите основната колекция от експонати свързани с историята на манастира от създаването му до края на XIX век. Основно място в експозицията заема Рафаиловият кръст, изработен от монаха Рафаил  в началото на XIX век. Кръстът е неповторима творба на миниатюрната дърворезба. Иконната галерия – в нея са представени 80 избрани от фонда на музея икони от периода XVIII – XIX век, както и 28 портрета на игумени на манастира от 1860 – 2005 година. Хрельовата кула – това е най-старата запазена сграда в манастира, като на последния етаж се намира параклиса „Преображение Господне”. Музей „Манастирско стопанство” – в него ще се запознаете с част от стопанската дейност на манастира през периода XVIII – XIX век. Запазени са старата воденица, фурната за печене на хляб, уреди за дърводобив и пчеларство. Най-интересната част от музея е магерницата, където се приготвяла храна за монасите и многобройните поклонници, които посещавали манастира по време на големите християнски празници.  Етнографски музей и гостни стои /архондарици/ - в залите с тъкани, носии и накити са изложени оригинални произведения на изкуството, подарени на манастира от занаятчийски сдружения и поклонници от всички краища на българските земи. В периода на Възраждането някои български селища разполагали със собствени помещения /архондарици/, в които отсядали техните жители по време на престоя в манастира. Те се грижели изцяло за тях и поддържането на духа на родните им места. В автентичния им вид са запазени Копривщенска, Тетевенска, Чирпанска, Кюстендилска и Габровска гостни стаи.

                   Снимки: Сайт на Рилски манастир https://rilskimanastir.org