Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил”

От векове Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил” е един от важните центрове на българската култура и християнство, като и в днешни времена е магнит за поклонници и туристи. Дряновският манастир е създаден в края на XII началото на XIII век по време на Втората българска държава, като първоначално се е намирал на около 2 километра от днешната обител. Според предание по време на пренасяне на мощите на „Свети Михаил Воин от Потука” в Търновград /около 1197-1207 г./, процесията нощува край река Дряновска под крепостта „Града” и по християнските канони на свещеното място се издига манастир.  Манастира  се намира в Стара планина в красивата клисура на река Дряновска на около  5 километра от град Дряново и на около 15 километра от град Габрово. Историята на манастира е низ от опожарявания и възкръсвания. Първото изгаряне до основи е от османските турци е през 1393 година, но местните жители го възстановяват отново на отсрещния бряг на реката. И този втори манастир споделя съдбата на първия. За пореден път Дряновският манастир е изграден в края на XVII век на мястото където се намира и днес. По това време са построени съборна църква и една по-малка зимна църква „Успение Богородица”. Наред с църковната дейност по това време е функционирало и килийно училище. В манастира е имало богата библиотека в която се е съхранявал препис на Паисиевата история, направен през 1783-1793 година. Манастирът има важна роля в борбата на българският народ за освобождение от османско робство. В него се е намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали революционери като Васил Левски, Георги Измирлиев и други. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се е насочил към Светата обител и я превърнали в своя крепост. В продължение на девет дни четниците устоявали срещу напора на многобройната османска войска и башибозушките орди. След разгрома на бунта манастира е изгорен за пореден път, но скоро след това е отново възстановен.  През 1897 г. е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници, напомнящ за самоотвержената борба на четниците. Обновяване на манастира и изграждането на жилищни постройки е направено през 40-те години на XIX  век по времето на игумена Рафаил, като след обновяването манастира има две църкви и пет корпуса с над 90 килии и стаи за гости.  Най-вълнуващото място за посещение в манастира, което често се пропуска от посетителите е експозицията с над 1 000 културни ценности „Археология и Възраждане”. Експозицията запознава посетителите с историческото развитие на Дряновския регион и възникването на Дряновският манастир. Изложени са предмети, сечива, монети и други битови предмети от археологическите проучвания на крепостите и пещерите в околността – от крепостите „Стринава”, „Боруна”, пещерата „Бачо Киро” и други археологически обекти. Според археологически изследвания района е обитаван от ранните праисторически епохи. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещерата „Бачо Киро” което датира от средния и късния период на Старокаменната епоха /Палеолита/.  Важно място в експозицията заемат и борбите на българския народ за освобождение от османско робство, като са изложени лични вещи на въстаници, оръжия, снимки, дрехи и други.  Посещението на пещерата „Бачо Киро” на около 300 метра от манастира си е задължително за всеки уважаващ себе си пътешественик. Тя е първата благоустроена за посетители пещера в България през далечната 1937 година, като заедно с манастира е основен туристически обект в района. Пещерата е образувана от водите на река „Андъка”, като в нея са открити следи от човешка култура, кости на диви и домашни животни. Намерен е скелет на мечка с височина 3 метра. Интерес за посетителите са карстовите образувания наподобяващи змии, хора, риби, мечка и други. Една от туристическите атракции е „Чистилището”, което представлява нисък трудно проходим коридор с размери около 60 на 40 сантиметра за който казват, че може да бъде преминат само от праведен човек. Освен тези пещерата предлага и други приятни изненади за посетителите. Красиви природни гледки, тишина, останки от отминали времена, положителна енергия и емоции ще ви предложат няколкото екопътеки тръгващи или свършващи до Дряновският манастир. Някой от предпочитаните са екопътека „Via Ferrata”, Дряновската екопътека, екопътеката до Архитектурно-исторически резерват село Боженци и други. Наред с това района има красиви водопади и отвесни скали, който предлагат своите предизвикателства за любителите на скалното катерене. В град Дряново ще намерите красива архитектура и музейни експозиции от българската история.

Архитектурно-исторически резерват село Боженци

Село Боженци е един от най-красивите архитектурни резервати и интересно място за любителите на старинната българска архитектура. Селото се намира в Стара планина между градовете Габрово на около 15 километра и Троян на около 25 километра. Според предание началото на селото е поставено през 1393 година от болярка на име Божана, която при превземането на Търново от османците търси спасение в гористите планини с други жители на града. Съществува и друга по-малко разпространена легенда за възникването на селището. Предполага се, че на могилата край селото някога е имало римска станция за почивка на хора и животни. Освен това в тях се извършвали религиозни обреди. Предполага се, че около станцията , наричана на латински „мансия” са се заселвали търговци. На това място са се извършвали множество религиозни обреди и е станало известно като „Боже място”, откъдето навярно произлиза и името на селото. Първите официални писмени сведения за селото се появяват в турски данъчен регистър от 1750 година. По време на турското робство жителите на село Боженци се занимавали със занаятчийство и с търговия на вълна, кожи, восък, мед и други. Разцвета на селото е през XVIII и XIX век, когато търговците разнасяли стоката си по цялата Османска империя. С времето търговията им се разраснала чак до Русия, Австро-Унгария, Италия и други. Една част от спечелените пари те вложили в изграждането на красиви къщи, като не забравили да инвестират и в духовното развитие на селото. През 1835 година е вдигната църквата ”Св. Пророк Илия” във високата част на селото. Църквата от архитектурна гледна точка е трикорабна псевдобазилика с една полукръгла абсида. Въпреки забраната на турците за камбанарии в българските църкви, жителите на селото успяват да получат разрешение за изграждането ѝ. Около 1867 година с помощта на дарение от 110 турски лири на богатия търговец Иван Карадимитров, строителя уста Генчо Кънев от Трявна строи училище в селото. На приземния етаж на двукатната сграда е имало салон и библиотека, а на горния етаж до който се стигало по външни стълбище – класни стаи.  Освобождението на България от турско робство слага край на неговия разцвет. Фабричната промишленост  и затворените пазари на османската империя, кара голяма част от жителите на селото да търсят по-добър живот основно в град Габрово. Тази на пръв поглед трагична съдба за селото предотвратява неговата трансформация и то запазва своя автентичен вид. През 1962 година започват първите проекти за реставрация в селото. Две години по-късно 1964 г. селото е обявено за архитектурно-исторически резерват и част от културните паметници на ЮНЕСКО. Забраната за строеж на сгради в различен стил спомага за съхранението на Възрожденската архитектура. Атмосферата е типична за българското село от отминалото време калдъръмени улици, къщи с характерна старинна архитектура, каменни мостове над река Боженка, мегдан с дюкянчета и кафене. Боженските къщи имат висок долен етаж, който се е ползвал за стопански помещения, складове, мазета или дюкяни.  Външно стълбище води до веранда, през която се влиза във всекидневна, а от нея в кухня и спалня. Повечето имат ъглови камини, а горния етаж е с няколко нисши. Интериорът на къщите е с дървени мебели, резбовани тавани с различни мотиви, шарени селски черги и др. Както и при родопското село Широка лъка, Боженци ви пренася в типичната атмосфера на българското село от отминалото време на българското Възраждане. Ако имате време разгледайте селото като се разходите по калдъръмените улици, разгледайте дюкяните и си купете нещо за спомен, църквата „Св. Пророк Илия”,  двете музейни къщи „Баба Райна” и „Дончо Попа”, Менгема –  запазена работилница за пречистване на восък, Килийното училище и други. Любителите на природата ще открият истинска магия във всеки един сезон от годишните времена на красиви пейзажи, прохлада и спокойствие от забързаното ежедневие. Близо до селото е минавал стар римски път, който днес е част от екопътека до град Габрово.  Старият римски път е съществувал от началото на IV век. Той е свързвал „Големият път” /Никополис ад Иструм-Августа Траяна-Констатинопол/ с местността Градище край град Габрово, където е имало крепост.  Друг интересен маршрут е екопътека Боженци - Дряновскиманастир тя ви разкрива красива и зареждаща природа, останалата част от крепостта Боруна, която съществува от около V век до края на Втората българска държава и интересни природни забележителности.  Тракийското светилище Сечен камък което представлява скала, върху която са изсечени каменни кръгове или „слънца”. Те са десет и са изпъкнали с полусферична форма.

                                    Църквата "Св. Пророк Илия"

Родопи - планината за туризъм през всеки сезон и Орфей

Планината Родопи е най-обширната планина в Република България около 18 000 квадратни километра и заема източната част на Рило-Родопският масив. Освен на територията на  Република България / около 14 738 квадратни километра - 81,88 %/ планината се простира и на територията на Република Гърция. Средната надморска височина е 785 метра, а най-високият връх е Голям Перелик 2 190,2 метра. Въз основа на природни различия планината се разделя на Източни Родопи и Западни Родопи, като източната част  има ниско планински и хълмист релеф при средна надморска височина около 320 метра. Западните Родопи са по-високи и в тях са съсредоточени високите върхове, пещерите и ждрелата, като в тях липсват типичните за планините Пирин и Рила високи зъбери и алпийски релефи. Средната надморска височина на Западните Родопи е около 1150  метра. Важно значение за формирането на климата в Родопите имат различията в надморската височина, разположението на планината и релефа. В Източните Родопи по-свободното нахлуване на средиземноморските въздушни маси, поради ниския и хълмист характер на релефа, определя преходния /на север от река Арда/ и континентално-средиземноморския /на юг от река Арда/ климат.  В по-високата западна част с над  е 1000 метра надморска височина,  климата  е планински. Родопите са планина с гъста и сложна речна мрежа. Планината изцяло попада към Беломорския водосборен басейн, като реките извиращи и течащи през нея се оттичат основно към две главни реки Марица и Места. В планината има малко естествени езера, като най-известните са трите Смолянски езера. Повечето от реките текат в дълбоки проломи, което дава чудесна възможност за изграждането на изкуствени езера /язовири/. На река Арда са построени три големи язовира „Кърджали”, „Студен кладенец” и „Ивайловград”. Освен тях други значими язовири са  „Батак”, „Доспат”, „Голям Беглик”, „Широка поляна”, „Въча”  и др.  Освен осигуряване на водния баланс на страната, те се използват за производство на електроенергия, рибовъдство, туризъм, спортен риболов и др.  От подземните води широко разпространение имат карстовите води. Те са особено характерни за Западни Родопи, Велинград (изворът Клептуза), в Бесапарските хълмове в северните склонове, в района на Мурсалица и Добростанския рид. Известни са карстовите извори в Хубча, Мугла  и др. В Родопите има много минерални води и извори. По-значими са тези във Велинград, Наречен, Девин, Беден, Михалково и други. Поради различията в надморската височина са формирани четири растителни пояса, особено добре развити и открояващи се в Западните Родопи.  Дъбовият пояс обхваща местата с надморска височина до 1300 м. В него преобладават дърветата от обикновен горун, примесени с ясен и други растителни видове. Вторични са формациите на леската и обикновената хвойна.  Буковият пояс обхваща местата  с надморска височина от 900 до 1500 м, разположени предимно в северните склонове и в районите на Гюмюрджински снежник и Мъгленик. На места в буковия пояс се срещат ела, бреза и трепетлика.  Иглолистният горски пояс обхваща земите от 1500 до 1900 м надморска височина. Той е доминиращ в Западните Родопи. От иглолистните дървесни видове най-широко е разпространен белият бор, следван от смърч, черен бор, ела.  Субалпийският пояс е развит на „петна” в Западните Родопи в места с надморска височина от 1900 до 2100 м. В него преобладават храстите – сибирска хвойна, боровинка, връшняк, и треви –обикновена полевица, картъл, червена власатка и др. по високите билни заравнености и седловините има красиви поляни – Рожен, Пампорово. Средиземноморските животински видове са по-широко разпространени в Източните Родопи, ниските части на Западните Родопи и в долините на реките, дълбоко врязали се в планината. По тях от Горнотракийската низина  са навлезли представители предимно на влечугите. В Родопите се срещат пепелянка, змия пясъчница, балкански гекон, вдлъбнаточелен смок, змиеок гущер и др. Представители на средиземноморската фауна са е тракийският кеклик, червенопръстата лястовица, различни видове насекоми и др. От бозайниците за Източните Родопи е характерен чакалът.  Във високите части на Западните Родопи преобладават евросибирските фаунистични видове. От бозайниците характерни са сърна, благороден елен, дива свиня, дива котка, мечка, дива коза, лисица и по-рядко вълк. Птичият свят е представен от сойка, кълвач, дрозд и др.  Планината е предпочитано място за зимен туризъм, като на разстояние от около 10 километра се намират два ски курорта –Пампорово и Чепеларе. През летния сезон Родопите са приятно място за риболов, велообиколки, пешеходни или конни разходки, културен туризъм, красиви природни гледки и други. Сред предпочитаните от туристи са селата Широка лъка, Гела, Могилица, Ковачевица, Лещен, Арда, Триград, Ягодина, Момчиловци, Орехово, Смилян и много други. Освен селата приятни изживявания предлагат и градовете в планината. Съчетание на чист планински въздух и лековита минерална вода ще откриете в балнео и СПА курортите – Велинград и Девин. В планината и до днес могат да се видят останките на много антични и средновековни крепости, сред които най-популярни са Моняк до Кърджали, Устра до гр. Джебел, Цепина до село Дорково, Асеновата крепост, Момчиловата крепост и др. Според легендите Родопите са мястото, където митичният тракийски певец от древността Орфей слиза в подземното царство на Хадес за да спаси любимата си Евридика. Орфей е древен митичен певец, който с музиката и песните си е способен да омае птиците, рибите и дивите зверове, да уговорят дърветата и скалите да танцуват и да отклонят течението на реките.

Курортен комплекс Пампорово - перлата на Родопите за зимна и лятна почивка

Началото на курортен комплекс Пампорово е поставено в далечната 1933 г. с изграждането и пускането в експлоатация на първата хижа. През 1950  г. управляващата комунистическа партия сменя името на курорта с ново – „Васил Коларов”, но  след промените от 1989 г. неофициално е възстановено старото име. Курорта се намира в планината Родопи на около 1650 м. надморска височина, в подножието на връх Снежанка. Близки градове до Пампорово са гр. Смолян на около 15 км., гр. Чепеларе на около 11 км., а на около 12 км. се намира живописното село Широка лъка.  Пампорово е най-слънчевият зимен курорт в България, а липсата на лавина опасност е сред големите му плюсове. Курорта разполага с 37 километра писти, като най-дългата от тях е 5,1 километра, а максималната денивелация е 476 метра. Почти всички писти в курорта започват от връх Снежанка, като надморската им височина варира от 1930 до 1444 метра. Ски пистите в Пампорово са с различна степен на трудност от зелени - подходящи за начинаещи скиори до черни - истинско предизвикателство за професионалистите. Пампорово е особено подходящ за ски бягане. Маршрутът е с обща дължина от 25 км. и преминава през живописни местности от Пампорово до с. Мугла и обратно. Около 90% от пистите са оборудвани със система за изкуствено заснежаване, което осигурява постоянна снежна покривка през зимния сезон, въпреки сравнително малката надморска височина. Тук за вас или вашите деца можете да наемете ски екипировка, да се запишете в някои от действащите ски училища за деца или възрастни, и да положите основите на бъдещите ви зимни подвизи по ски пистите. Освен зимен курорт, Пампорово е чудесно място и за лятна почивка. През топлите месеци тук ще намерите прохлада и спокойствие, както и много възможности за прекарване на свободното време. В района се намира Триградското ждрело, място което би предложило приятни изживявания за любителите на скалното катерене. Интересни за посещение са и трите по-известни пещери Дяволското гърло, Харамийската и Ягодинската. За любителите на планинските гледки и преходи има много екопътеки  и маршрути, като един от интересните завършващ с пренасяне във времето от Възраждането е този до село Широка лъка. Реките и язовирите в Родопите предлагат добри възможности за спортен риболов, а любителите на конната езда могат да видят красиви природни гледки  благодарение на разходка с кон.

Село Широка лъка

Село Широка лъка се намира в планината Родопи, между двата дяла на планината Чернатица и Перелишки, по двата бряга на Широколъшка река. Селото предлага прекрасна палитра от природа, архитектура и фолклор като е обявено за архитектурен и фолклорен резерват.  Близки градове до селото са гр. Смолян на около 24 км. и гр. Девин на около 22 км., а на около 12 км. източно от селото се намира зимният курорт Пампорово.  Името на селото идва от старобългарската дума „лъка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“. В Широка лъка ще видите красиви къщи голяма част от които са изградени в характерен родопски стил, пренасяйки посетителите във времето на Възраждането. Най-старите къщи датират от началото на ХІХ век, като над 90 обекта къщи, мостове и църкви са обявени за паметници на културата. Според намерените находки на тракийски накити и съдове, римски мостове и пътища, храмове, гробници и крепости е прието, че района е заселен още от XIII в.пр.н.е. През годините на османското робство са правени опити за ислямизиране на населението, като те остават безуспешни. Водени от жаждата за знания жителите дори успяват 1832 г. в Паламарчовата къща да създадат първото в селото училище. През 1834 г. те се сдобили със султански ферман, даващ им право да построят църква в селото, като им било поставено условие тя да бъде построена за 40 дни. Водени от желанието да имат своя църква, жителите на селото успели да завършат храма за 38 дни. Днес в Широка лъка има две църкви и параклиси около селото. С тези места е свързан един от легендарните хайдути борещи се за освобождението на България от османско робство - Капитан Петко Войвода. В знак на признание и запазване спомена за него жителите са поставили паметна плоча на къщата, която му е служила за щаб. А през 2001 г. е издигнат и паметник на Войводата. В района около селото е съхранена естествената природна среда, обитавана от богато разнообразие на животински и растителни видове. Територията е покрита предимно от вековни иглолистни гори, допринасящи за красотата на пейзажа през всички сезони. От тук тръгват няколко туристически маршрута, достигащи най-високите части на Родопите и до няколко природни забележителности. Две от тях са особено интересни и заслужават да ги посетите. На около километър от селото се намира скалното образувание Момата. Според легендата красивата мома Каня извела стадото на паша, по някое време  видяла към нея да идват турци, които искали да я отвлекат и потурчат. Каня се помолила на Исус Христос да превърне нея и стадото ѝ в камъни, за да запази честта и вярата си. Чудото се случило и наистина, на мястото се издига скала, която прилича на мома, а наоколо са пръснати по-малки камъни наподобяващи нейното стадо. Друго интересно скално образувание на около 450 метра е Главата. Погледната отдалеч скалата прилича на голяма човешка глава.

Какво е препоръчително да видим и посетим ! Ако имате достатъчно време и желание най-добре е да посетите всички интересни места в селото за да се пренесете като с машина на времето в периода на Възраждането. Не бива да пропускате Църквата „Успение Богородично“ в Широка лъка, Църквата Св. Никола, Етнографски музей, Сводестите мостове близо до църквата „Света Богородица“, Национално училище за фолклорни изкуства "Широка лъка" отворило врати през 70-те години на миналия век. Списъка може да бъде продължен, тъй като селото предлага много забележителности на малка площ.  

Троянски манастир „Успение Богородично”

Троянският манастир „Успение Богородично” е третият по големина манастир в България и е паметник на културата. Той е разположен в Троянския Балкан на около 10 км. от град Троян до село Орешак. Прието е, че началото на манастира е положено в началото на XVII век от неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил малка дървена църква „Рождество Богородично”. П рез втората половина на XVIII в. източно от манастира бил изграден скитът „Св. Никола”, а около 1830 г. скитът „Св. Йоан Предтеча” в местността Зелениковец. Същата година /1830 г./ е обявен за ставропигиален т. е. е подчинен пряко на Патриаршията, а не на местния владика, като този статут е запазен до днес. Други известни ставропигиални манастири в Република България са Бачковски манастир „Св. Успение Богородично” и Рилски манастир "Свети Йоан Рилски". С помощта на местното население и дарителска подкрепа 1835 г. е построена нова църква и е направено разширение на жилищните постройки. Създаването на днешният вид на манастира продължило да края на XIX век. Към настоящия момент Троянският манастир представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, както и два скита "Св. Николай" и "Св. Йоан Кръстител".

По време на турското робство  монасите от манастира подкрепяли стремежите на хората към политическа и духовна свобода. В него са намирали убежище хайдути, както и Апостолът на свободата Васил Левски в своята опасна дейност.  Негова закрилница е иконата „Св. Богородица Триръка“ (Троеручица).  Както иконата „Св. Богородица Одигитрия“ в Рилския манастир, така и „Св. Богородица Триръка“ Троянска произхожда от Св. Гора. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона.  

Легендата разказва за йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Хора от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която направила не малко чудеса в Троянските предели.  Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Тогава той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това свято място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си. Постепенно броя на поклонниците и заселниците нараствал, като се наложило да построят за тях килии и страноприемница. Славата за чудесата на иконата се разнесла на длъж и шир, като тя помагала не само на християни но и на турците, когато отивали с вяра при нея да търсят помощ. Според летописец иконата спасила населението от земетресение и от чумата през 1837 г. Много от жителите потърсили спасение в Троянската обител. По време на празника на свето Успение Богородично хората съветвали игумена да не пускат поклоници за празника, та да не дойдат болни и да донесат заразата. Игумена отказал да затвори портите и се обърнал към тях с думите, да имат вяра в Божията Майка, която ще ни запази и уварди от чумата. След тия думи някои останали, но много от тях и някои монаси избягали от манастира. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.

Римските терми във Варна

Навсякъде, където са се заселвали римляните са строели бани. Понтийската колония Одесос е основана около 570 г. пр. Хр. от заселници от йонийския град-държава Милет. Освен елини тук са живели траки, малоазийци, римляни и заселници от много други етноси.  Обществените терми /баня/ на

Одесос /днес Варна/  са един от най-запазените паметници от римската епоха в България. Римските терми във Варна се намират в югоизточната част на съвременния град в близост до пристанището. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на Балканите. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 m². Баните са функционирали до края на III век. Водата е от първостепенно за функционирането на всяка баня, затова преди изграждането ѝ са прекарани водопроводи. Сведения за прекарването на римските водопроводи са открити през 1851 г. От открит двуезичен надпис на гръцки и латински език се допуска, че през 157 г. сл. Хр. са направени каптажи и водата е доведена до селището.  Системата за отопление е древногръцко откритие от 5-4 век пр. Хр. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, построено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна. Римските терми са обявени за архитектурно-строителен паметник на културата в бр.16 на Държавен вестник от 1968 г. Сравнително краткото използване на термите може да се обясни с настъпилата през III в. социална, военна и политическа криза в Римската империя, която не пощадила и Одесос.